Избраните

29

Кай погледна към мевинното приковано за стола момче, подсмихна се самодоволно и се приближи към него. Дакс стисна зъби и се опита да отстъпи назад, но Хидан вече бе препречил пътя му.
-Много просто, повелителю на огъня,-каза Кай и седна пред него.-искам теб на моя страда, да се бием рамо до рамо.
-Това няма как да стане!-извика Дакс.
Чернокосото момче подпали дланта си и се затича право към Кай, но усети как кръста му бива приклещен към чуждо тяло и бавно обгорен. Дакс сви очите си и извика от болка в мига, щом синият пламък на Хидан се допря до кожата му. Невъзможно, помисли си той, не би трябвало да ме боли от огъня. Нещо тук не е наред. Хидан го запрати право в стената, стисна гърлото му и го постави на мястото му.
-Не очаквам отговор веднага,-каза Кай.-но със сигурност няма да те пусна, докато не чуя това, което искам.
-Няма да го чуеш!-извика Дакс.
-В този случай..ще съм принуден напълно да те завържа и окова, докато крайниците ти не прокървят. Рио ще се грижи за теб.
-Аз?!-възкликна учудено блондинката.
-Точно така. Ще се върна, когато прецениш, че искаш да говорим на тази тема.
Кай обърна гръб на младото момче и просто напусна помещението. Хидан удари Дакс през лицето няколко пъти, докато стана безсилен пред него, след това го окова с вериги към каменната стена в мазето. По голото тяло на момчето веднага се стече кръв, но Хидан се усмихна и заедно с Карма напуснаха помещението. Рио остана да пази огненият повелител, но гледката на мъката на бедния Дакс късаше сърцето ѝ. Защо се налага да сте толкова жестоки? помисли си тя. Не може ли да го пуснете?
Дакс вдигна глава и я погледна право в сините очи. Усмихна се без да каже нищо.
-Какво се смееш?-попита тя надуто.
-Нищо.-отвърна той.-Явно си заклещена тук с мен за остатъка от живота си.
-Кай винаги получава, каквото поиска.
-Колко забавно, защото и аз съм така.
Рио започна да се изнервя. По-рано Кай ѝ предостави новите оръжия-ветрило с остри ножове във всеки край напоени с отрова с ефектна на бавна смърт. Толкова много ѝ се искаше просто да му пререже гърлото и да сложи край на мъките си.
Тя седна на един стол, кръстоса краката си и се загледа през малкото прозорче, което бе единствената светлина осветяваща лицето на Дакс. Когато хубаво огледа лицето му, сърцето ѝ започна да прескача.
-Ти всъщност си...хубав.-изрече тя на глас.
-Благодаря,-отвърна той.-бих казал, че и ти не си зле, но не правя комплименти на хора, които искат да сринат света.