Избраните

99

Ето, че дойде и големият ден. Краката на Шисуй трепереха, докато гостите прииждаха през входа на църквата. Всички момчета от замъка се събраха отново за пръв път от месеци. Паркър и Джак седяха плътно зад младоженеца, и го подкрепяха.
-Много съм нервен.-повтаряше Шисуй.
-Спокойно, шампионе,-Джак сложи ръка на рамото му.-всичко ще мине гладко.
-Ще направим този ден чудесен.-Паркър се усмихна широко гледайки към него.
Всички гости седнаха, церемония започна и музиката спря. Всички затаиха дъх, когато булката и баща ѝ се показаха през вратата на църквата. Сърцето на Шисуй спря, щом видя колко красива е Рио. Дълга рокля в бял, по-скоро кремав нюанс, която нежно се влачеше след нея. Красивите бели рамене на момичето се показваха, а лицето ѝ бе закрито от нежно було. Гостите ахнаха, докато Рио минаваше покрай тях. Баща ѝ с широка усмивка на лице. Спряха се пред младоженеца на ултара, където господин Накамура стисна ръката на зет си, след това му предаде ръката на Рио. Двамата се изправиха пред ултара, а до тях рамо до рамо Паркър и Джак,които гордо гледаха младата двойка как се усмихва. Нервна съм, краката ми треперят. Дори не съм си и представяла, че този ден ще дойде. Иска ми се Дакс да е тук, иска ми се за последно да видя усмивката му.
Шисуй стисна ръката на дамата, когато отрцът започна да чете молитватя. Рио го погледна с усмивка успокоявайки нервния си бъдещ съпруг. Двамата се гледаха с такова желание и любов, все едно само чакаха да кажат ,,да". Всички гости гледаха с усмивки, освен Майло, който не можеше да разбере какво се случва. Той все още мисли, че романсът между Дакс и Рио не е приключил тук. Двамата имат доста да споделят един на друг.
-Вие, Рио Накамура, вземате ли този мъж за свой законен съпруг?-попита отеца.
-Да.-тя се усмихна.
-А вие, Шисуй Учиха, вземате ли тази жена за своя законна съпруга?
-Да!-отвърна той.
-Обевявам ви за съпруг и съпруга. Можете да целунете своята булка.
Двамата се приближиха един към друг и се възнаградиха с дълга целувка, докато гостите им ръкопляскаха и викаха зад тях.
Вдигна се голямо тържество. Всички хора се забавляваха, вдигаха тост за младоженците и ги поздравяваха. Шисуй не пусна ръката на съпругата си нито за миг цяла вечер, а тя си говореше с всички гости. Вечерта беше красива, небето изпълнено със звезди, а музиката бавна и красива. Паркър седеше плътно до своята булка, защото Рио пийна малко повечко и ѝ стана весело. Джак от своя страна пийна също с младоженеца.
Всичко започна като една красива и цветна приказка, която се очертава да има хубав край за всеки.