Избраните

83

Ах, напрегнат ден в районното. Сякаш цяла седмица работа се е стоварила на главите им за един ден. Рио се чувстваше толкова уморена и скапана от работа, цял ден ходи от дестинация до друга и говори с тонове хора, които само се оплакват как не си върши работата като хората.
Към края на смяната ѝ, тя най-накрая има малко време за почивка. Реши да мине да вземе по едно тиквено лате за нея и Шисуй преди да се върне в районното. Мина през любимото си кафене, където знае, че винаги правят кафето уникално. Красивото момиче се нареди на опашката си и грабна телефона в ръцете си, за да пише на Шисуй.
-Рио!-чу се глас в тълпата.
Момичето вдигна погледа си и видя Паркър да мята насреща ѝ, а до него на масата Джак се усмихваше приветливо. Тя се усмихна и метна с ръката си, след това се отправи към тяхната маса. Поздрави ги и седна до тях.
-Паркър!-възкликна радостно тя.
-Господи, минаха месеци. Къде се губиш тези дни?-попита я Паркър.
-Работя доста,-отвърна тя.-въобще не съм и предполагала, че е толкова трудно да си полицай. При вас как е в замъка?
-Аз вече не съм там.
-Моля! Защо?
-След като нещата с Дакс станаха малко по-критични, Линус реши да ни разпръсне.
-Чух за това.-тя наведе глава.-Как е той?
-Не знам, замина на път с Джин. Линус и Алън сметнаха, че това щяло да му помогне да те преодолее или нещо подобно.
Рио се почувства виновна за всичко, сега заради нея момчетата отново са по улиците и сигурно се чудят какво да правят, а Дакс е бил принуден да замине за Бог знае къде.
-Къде са останалите?
-Майло и Антъни живеят в края на града в един малък апартамен,-обясни той.-Гейб е при баща си, Марио замина да учи, Кейдън се върна обратно на старата си работа, Диара и Феликс живеят заедно, а за Алън не съм чувал нищо.
-А при вас? Двойка ли сте?-тя се засмя.
-Да, заедно сме от 2 месеца.-Джак се усмихна и погледна към Паркър.
-Много се радвам за вас, хора!
-А при теб?-Паркър се засмя.-Не ми казвай, че все още мислиш за онова чудовище.
-Не, тоест да...той беше много важна част от моя живот, но не съм спряла да живея след него. В момента съм сама, но има някой в мислите ми и мисля, че ще е той.
-Полицайчето.
-К-Какво?-тя се изчерви.-Паркър!
-Значи познах.-той се засмя.