Избраните

20

Както се бяха разбрали вечерта излязоха да пият по нещо. Диара бе облякла най-хубавата си рокля, най-сладката прическа и най-стилните обувки, докато Дакс наметна първото нещо, което намери в гарбетоба си. Почувства се ужасно, че до него върви едва ли не най-красивото момиче, а той въобще не покрива критериите, които ѝ подхождат.
-Как убеди баща си да ни пусне?-попита той и я погледна през рамо, докато вървят.
-Имам своите начини.-тя се засмя.
Двамата влязоха в заведението, където за пръв път Дакс видя красивата руса дама и седнаха на едно по-тихо, забутано сепаре, поръчаха си нещо леко за пиене и отвориха тема за тренировките на Дакс. Той, разбира се, не искаше да споделя колко му е трудно да се справя с всичко, за това поизлъга леко.
-Значи казваш, че се справяш?-попита тя.
-Не се оплаквам.-той се засмя.
-Защото друго изглежда отстрани.
-Не се шегувай с мен, Диара.-той се засмя.
Двамата водеха толкова хубав разговор, все едно са винаги са чакали този момент да дойде и са мислели теми за разговор. Най-интересната им тема беше за Линус, как е открил всички повелители, как е разбрал за историята им, защо ги е събрал.
-Още, откакто се помня,-започна Диара.-той беше обсебен от тази тема. Винаги разказва, че от раждането си има задача да ви намери и обучи. Толкова лудо звучеше, че мама го мислеше за луд, аз също. С времето, когато тя ни напусна, татко се вглави още повече в този негов идеал и успя в крайна сметка.
-Съжалявам за майка ти.
-Случват се такива неща, не съжалявай.
-Ами Феликс?
-Какво за него?-тя го погледна.
-От кога сте заедно? Как се събрахте?
-С него сме заедно от две години. Той беше първият повелител, когото баща ми откри и обучи. Нашето е насилствено.
-Насилствено ли?-попита Дакс объркано.
-Да. Феликс ме хареса тогава и за да не пречи на тренировките му татко ме накара или по-точно принуди да съм с него.
-Тогава защо не скъсаш с него, щом вече е завършено обучението му?
-Лесно е да се каже, Дакс, но Феликс не е момче, което ще се остави да бъде зарязан или разбит. Искам той да зареже мен.
-Но, ако те харесва, това ще отнеме време.
-За къде да бързам?-попита тя.
-Ами...може да...срещнеш някой друг, когото да харесваш наистина.
-Надявам се.-тя се усмихна.
Диара говореше така, все едно целият ѝ живот принудително е устроен така, а Дакс не можеше да си представи чувството да те насилват да обичаш някого.