Избраните

21

Срещата на Дакс и Диара мина доста добре-говореха си, посмяха се, обсъдиха сериозни и лични проблеми, потанцуваха. Липсва им само вечерята, която пропуснаха.
Към края на вечерта, когато стана време да си тръгват, Диара реши, че ще е по-добре да минат напряко през горичката. Така щели да спестят време и усилия. Дакс, разбира се, се съгласи, защото бе подпийнал леко и не му се разхождаше сред цивилни граждани в това ужасно състояние. Гората е тъмна, а около тях се чуваха различни животински и тракащи звуци. Диара започна да съжалява за избора си и от страх хвана ръката на младия огнен повелител. Той я погледна с нежна усмивка и стисна ръката ѝ.
-Добре ли си?-попита той.
-Да, ще се справя.-кимна тя.
Дакс спря на едно място и се обърна лице в лице с русокосото божество. Въздействието на алкохола започна да се обажда, той сложи ръката си на бузата си и се наведе да я целуне, но тя го спря. Обясни му, че си има човек до себе си, колкото и да не ѝ се иска, и няма да му изневери.
-Колко сърцераздирателно,-чу се глас иззад сенките.-спрете, ще се разплача!
-Кой е там?-Дакс бързо дръпна Диара зад себе си и запали дланта за секунди.
Осветена от пламъка на ръката му се показа още по-красиво и още по-младо русо момиче с красиви сини очи. Лицето ѝ бяло като сняг, а усмивката подла и игрива. Дакс бързо се отдръпна назад все още криеки зад себе си своята приятелка. Русото момиче се приближи и изкара пистолет от пояса на кръста си, насочи го към двамата младежи.
-Коя си ти?-извика Дакс и стисна зъби.
-Името ми е Рио,-представи се тя.-тук съм за момичето. Нямам работа с теб, повелителю.
-Няма да стане.-той сви юмрук.
-Не са ли те учили, че не е хубаво да се месиш в чуждите работи, момче.
Рио натисна спусъка и простреля Дакс право в рамото. Той се свлече на земята от болка и стисна зъби. Вдигна погледа си нагоре и видя красивото лице на хубавицата пред себе си. Рио се наведе, дори може да се каже клекна пред него, целуна го по устата и се запъти право към Диара. Горкото момиче се отдръпна назад и закри лице, докато Рио бавно пристъпваше към нея, Дакс не можеше да извършва много резки движения, но успя да мръдне ръката си, да хване глезена на непознатата и да запали огъня. Рио извика от болка, когато кракът ѝ бе брутално изгорен от младия повелител, тя отстъпи назад и тръгна да бяга. Дакс не можа да я настигне, защото губеше твърде много кръв. Диара му помогна да стане и се отправиха веднага към замъка, преди да е станало твърде късно.