Избраните

70

Рио отвори бавно кабинета и влезе вътре с плаха стъпка. На голям кожен стол седеше самият той-шефа на полицията. Мъжът ѝ се усмихна и посочи мястото пред себе си, тя дръпна стола внимателно и седна.
-Здравей, Рио.-каза засмяно той.
-Здравейте, сър.-преглътна мъчително тя.
-Искаш ли нещо? Кафе? Бисквита?
-Не, благодаря.
Възрастният мъж се изправи на крака и се насочи право към нея, седна върху бюрото и погледна към русата красавица.
-Виж, нека говорим направо,-започна той.-видях уменията ти и смея да кажа, че съм много впечатлен, Рио.
-Благодаря.-кимна с глава момичето.
-Искам да ти предложа работа при нас в полицията, мисля, че ти подхожда и ще изглежда добре в досието ти, ако някой ден решиш да влизаш в колеж.
Рио не прикри изненадата по лицето си и погледна към белокосия мъж, който се взираше усмихнато в нея. Не беше особено сигурна, че пазенето на реда е за нея, не и след всички извършени убийства. На пръв поглед можеше да откаже, но вместо това на нея ѝ хрумна брилянтната идея да се възползва от случая и да измъкне момчетата от затвора. Тя погледна към новия си, бъдещ шеф и подаде ръка.
-Приемам,-усмихна се тя.-но при едно условие, сър.
-Слушам те.
-Да освободите момчетата и да не правите досиета за тях, ако е възможно.
-Ще ги пусна,-кимна той.-но досиета ще се извадят, защото това ми е работата.
-Добре.
-Е, в такъв случай добре дошла. Името ми е Какаши Хатаке, но може да ме наричаш шефе или сър, само по протокол.
Рио кимна с глава. Излезе от кабинета и в ръцете ѝ бяха връчени два тона документи за попълване, след това я чака разходка из районното и поставяне на задачи.
Момчетата бяха освободени и Дакс бързо се възползва от момента, за да прегърна Рио и да я попита какво става. Тя му обясни, че ще започне работа в полицията и ще се опита да държи всичко под контрол. На Дакс тази новина не му хареса. Той не искаше да повярва, че Рио иска да държи полицията на страна от тях, той знаеше, че тя иска да е повече време около Шисуй. Ето как започна първата им сериозна караница.
-Какви ги говориш?-извика тя.-Много добре знаеш, че обичам теб.
-Как да съм сигурен?-попита той.
-Не ми ли вярваш?
-Всъщност не. Не и докато той е около теб.
Рио наведе глава и едва сдържаше сълзите си, всички около тях ги гледаха, най-вече Шисуй, който се чувстваше виновен. Гейб и Паркър се опитаха да го успокоят, но едва успяха да кажат нещо през виковете му.
-Знаеш ли, Дакс,-започна Рио.-що за връзка е нашето? Недоверие и спорове. Ревност.
-Рио, недей!-извика Паркър.
-Какво искаш да кажеш?-Дакс я погледна.
-Писна ми да търпя всичко, само защото те обичам. Напоследък си станал ужасен, все едно съм твое притежание, а не е така.
-Рио...
-Мисля, че ще бъде най-добре да си дадем малко почивка. Така и аз ще събера нови сили за ново начало, както и ти.
-Късаш с мен? След всичко, което преживях заради теб. След всички мъки...
-Довиждане, Дакс.-тя му обърна гръб.