Избраните

71

Дакс съжаляваше повече от всичко, че си е позволил да изгуби момиче като Рио. Ако преди Алън е подозирал, че в момчето има нещо демонично, то сега беше сигурен.
От раздялата им с Рио минаха пет дни, а младия огнен повелител започна да става неконтролируем. Нападаше без причина, постоянно си търсеше проблеми, отказваше да тренира, често отсъстваше вечер и през повечето време на деня прекарваше в сън затворен в стаята си. Линус въобще не беше доволен, че се лентяйства и постоянно се влачеше зад гъза на момчето, повтаряше му как една раздяла не е края на света, но Дакс ръмжеше насреща му като животно.
-Тревожа се за Дакс,-каза Майло.-сякаш нещо в него се мръдна, след като Рио реши да даде почивка на връзката им.
-Не я виня,-обади се Феликс.-ако и аз се налага да търпя такова животно, и аз ще му тегля чертата накрая.
Дакс чу думите на русокосо момче и веднага гневът облада тялото му. Преди да се усети, той вече държеше Феликс за врата и го прогаряше с пламъците си, докато момчето викаше от болки свлякано на земята.
-Дакс, спри!-извика Марио.
Кейдън хвана момчето подмишниците и го издърпа назад, но Дакс беше много по-силен от него. Дърпаше се като животно заразено с бяс. Накрая Алън се принуди да го заключи в стаята му за известно време, докато страстите се охладят. Чуваха се викове от стаята на Дакс, блъскане и чупене на мебели. Майло се принуди да се върне в районното, да говори с Рио и да се опита да я върне при огнения повелител. Накратко ѝ обясни каква точно е ситуацията.
-Съжалявам, Майло, но няма да се върна при него преди да видя промяна.-каза тя.
-Рио, не разбираш. Дакс е станал много опасен, дори за нас,-примоли се Майло.-не знам какво друго да направим.
-Не е моя отговорност.-тя му обърна гръб.
-Знам, че ти пука за него! Дори и да не го показваш, дори и да не го искаш, пука ти за него и искаш той да е добре. Нали така?
Тя не се обърна назад. Появиха се двама от полицаите и помолиха Майло да напусне, защото смущава реда в институция, принуден да си тръгне, Майло наведе глава.
Върна се в замъка, седна на един стол и се отпусна като чувал с бетон. Паркър го изгледа знаейки, че не е имало успех.
-Отказа ти, нали?-попита Паркър.
-Направо ме отсвири. И сега какво?
-Ако Дакс не си оправи поведението, най-вероятно Линус ще бъде принуден да го изпъди от организацията.
-Не е ли твърде крайно?
-Има ли друг избор.
Майло въздъхна тежко и наведе глава.
-Явно не...