59

13 2 2
                                    

Кай седеше на бюрото си умислено, както винаги. Държеше чашата с уиски в ръката си и се подсмихваше подло. Можете ли да си представите какво се е криело в ума на този педантичен тип, докато е седял в сенките и е мирувал.
-Не очаквах да се върнеш толкова късно, загубил си форма.-засмя се Кай.
-Прости ме,-Хидан излезе от сенките.-не съм искал да бавя плана ти.
-Подценихме момчето.
-Без майтап, Шерлок.
-Не е време за хумор. Дакс е много по-силен от представите ми. Сега не го искам на своя страна. Искам силите му.
Хидан вдигна глава и погледна учудено към своя шеф. Чисаки изглеждаше превъртял, все едно всяка една здрава мисъл е излязла, напуснала завинаги ума му. Абсолютна и плашеща гледка на пълен психопат. Хидан не искаше да стига толкова далеч, никога не е имал план да се стига до тук, но очевидно Кай имаше друга идея.
-Какво предлагаш?-попита Хидан.
-Ще източа и последната капка огън в тялото на това момче, след това прехвърлям тази сила в моето тяло и убивам Дакс.
-Кай, това е прекалено!
-Не ми давай акъл!-извика той.-Отлично знам кога съм прекалил. Този път не е един от тези дни, в които прекалявам.
-Защо ще го убиваш?
-Защо му е да живее? Без тази сила, той е само едно нищожество, едно нищо. Ще го улесня като го убия.

Бележка от автора:
Здравейте, читатели. Съжалявам, че тази глава е толкова кратка, но нямам много време покрай работа и училище, така че ще намаля малко новите глави. Обичкам ви!❤️

Още един ъпдейт:
Хора, имам нужда от идеи. Кажете ми какво бихте искали да видите по-нататък в историята.🙄

ИзбранитеWhere stories live. Discover now