Избраните

77

Сутрешното слънце се показа на хоризонта и освети целия свят с красивите си лъчи, Дакс вървеше по улиците и обличаше дрехи събра ти от пода на Мария, след това се върна в къщата, където бяха отседнали за без пари, тоест с взлом, за да намери Джин излегнал се на леглото по боксерки да яде филия с фастъчено масло и сладко. Дакс се тръшна на кревата си, въздъхна тежко и се завъртя с гръб към своя приятел.
-Като съдя по лицето ти,-проговори Джин с пълната си уста.-сексът не е бил хубав.
-Напротив беше.-отвърна Дакс.
-Тогава къде е проблемът?
-Спах с момиче, което не е Рио.
-Отново питам...къде е проблемът?
Дакс въздъхна още по-тежко и не каза нищо на своя приятел, защото ако проговори ще се скарат много жестоко. Джин се изправи на крака и седна до своя приятел.
-Дакс, разбери, че това момиче няма да се върне и най-вероятно е продължила напред с новото момче. Заживей отново и се отдай на младините си, на свободата.
-Не мога. Не и докато обичам нея.
-Я стига. Стегни се.
-Не ме вълнува дали е с Шисуй сега, някой ден тя отново ще е моя, отново ще сме заедно, защото се обичаме, Джин, Рио ме обича. Знам го...вярвам го.
-Вярвай в каквото пожелаеш, но аз не мисля, че тя ще се върне при теб.
Джин се изправи от леглото си и излезе от стаята, както беше по боксерки. Дакс също се изправи на краката си и излезе на малката веранда пред къщата, загледа се в гората пред себе си и запали цигара.
Рио, знам, че това не е краят, помисли си той, каквото и да ми казват всички някой ден ще се върнеш при мен. Ако трябва ще се боря със зъби и нокти, но няма да те пусна да си тръгнеш.
На момчето му стана носталгично и грабна телефона си, отвори съобщенията си с Рио и започна да ги препрочита.
                   Рио🪐
Дакс, къде си?-23 май 23:20 ч.
                   Идвам си, любов. Спокойно.
Знаеш, че се тревожа.
                 Рио🪐
Обичам те❤️-26 май 00:01 ч.

Момчето се почувства още по-зле, когато видя, че така и не ѝ е отговорил. Рио му е казала, че го обича, а той така и не е могъл да опише колко силни чувства има към нея, колко ѝ е благодарен и колко я обича.
В този момент вратата на къщата рязко се отвори и Джин влетя през нея.
-Тръгвай, хванаха ни!-извика той.
Двете момчета бързо си събраха боклуците в раниците и тръгнаха да бягат през града, Джин все още по болсерки, докато мъжът, който притежава къщата ги гонеше през цялата горска пътека.