Избраните

87

Лека полека Дакс и Джин стигнаха до края на страна, граничният град пълен с народ и се продаваха стоки на ниски цени. Дакс бе закачил небесносиният гердан на врата си и вървеше гордо през улиците. Джин отново се беше заплеснал някъде настрани оставил огнения повелител съвсем сам.
Дакс седна на една пейка близо до морския фар, наоколо пълно с хора. До него седеше възрастна жена на около 70 години. Кожата ѝ беше провиснала от старост, ръцете ѝ бяха сбръчкани, гърбът ѝ прегърбен. Тя нежно подхвърляше трошици хляб на гларусите и се усмихваше сама на себе си.
-От къде пътуваш, момче?-попита го тя без да отделя вниманието си от птиците.
-От столицата.-отвърна той.
-Толкова отдалече. Голямо приключение си предприел на своя глава.-тя се усмихна.
-Така е.
Възрастната дама звучеше много мила, тя се обърна с лице към него. Усмихваше се, но не по някакъв неприятен начин. В устата ѝ едва се намираха два зъба, но тя не се страхуваше да покаже усмивката си. Дакс ѝ отвърна с приятелска усмивка. Възрастната жена спусна погледа си към врата на момчето, където висеше огърлицата.
-Какво красиво бижу.-възкликна тя.-Да не принадлежи на някоя специална дама?
-Не, но ми напомня за специална дама.
-Твоята любима? Как се казва?
-Рио.-Дакс я погледна.
-Какво красиво име.-жената се усмихна.-С нея ли пътуваш?
-Не.-той наведе глава.
-Хей, момче, защо навеждаш глава? Когато говорим за любов никога не свеждаме глава и не тъжим.
-Липсва ми, бабче, толкова е далеч от мен, не е в моите ръце. В ръцете е на друг.
Дакс стисна синия камък в ръката си и се сдържа да не заплаче на момчета. Жената остави хляба настрани и се приближи към момчето, чието име все още не знаеше.
-Чувал ли си историята за влюбените пеперуди?-попита го тя.
-Не.-той я погледна.
-Разказва се за японка, която била членка на аристокрацията. Тя мечтаела да учи и да стане велик доктор някой ден, затова се престорила на селянка, за да влезе в един от най-хубавите колежи. Там тя срещнала мъж, в когото се влюбила от пръв поглед, той също се влюбил в нея. Точно, когато признали чувствата си един на друг, тя трябвало да се омъжи за друг мъж, който бил далеч по-богат. Нейният възлюбен бил толкова тъжен, когато разбрал, че сложил край на живота си. Аристократката не могла да го преживее и в деня на сватбата си тя също сложила край на живота си. Говори се, че душите им се превърнали в пеперуди и продължили живота си заедно.
-Казваш ми, че трябва да се самоубия?-Дакс я погледнал объркано.
-Нима не схвана смисъла на цялата история? Ако една любов е истинска, то тя никога няма да си отиде. Дори след смъртта.-жената се усмихна.
В този момент Джин се появи от нищото, на врата му бяха окачени няколко големи ланеца с жълтици. Той подаде сигнал с ръка на Дакс, че е време да си вървят.
-Помни, момче, недей да тъжиш за нея, тя ще се върне рано или късно.
-Благодаря ти, бабче!