Избраните

34

Планът за спасение на Дакс вече е в сила, а Антъни и Паркър са повече от готови. Линус ги преобрази напълно, за да не бъдат разпознати по никакъв начин. Двете момчета създадоха сенчест купол около себе си, след което проникнаха в именито на самият Кай Чисаки.
През това време Рио и Дакс си говореха за пореден път относно връзки, повелителят твърдеше, че напълно се е отказал от Диара и не го вълнува какво се случва с нея, или с гаджето ѝ Феликс, докато Рио се смееше и го гледаше с подозрение.
-Не ти вярвам.-твърдо каза тя.
-Така е,-засмя се той.-сега съм на съвсем друга вълна със съвсем друго момиче.
-И кое е това момиче.
-Не мога да ти кажа.-той се усмихна.
Рио го удари през рамото закачливо, но вътрешно се чувстваше ужасно. Болката в гърдите ѝ разсте, а дори не може да си обясни защо. Дакс седна до нея, посмяха се заедно, както правеха винаги.
-Рио, защо точно него?
-Не знам, Дакс, сърцето не пита.
Младият повелител не искаше да признае дори пред себе си, че чувствата му към тази красива русокоса дама стават все по-силни всеки изминал ден. В гърдите му играе луд ритъм на сърцето, а всеки мускул го влачи към нейното тяло. Както Рио обясняваше за Карма и какъв боклук е бил към нея, Дакс се наведе към лицето ѝ и я целуна. Момичето се изненада, но нито за миг не се отдръпна от устните му. Имаше един топъл пламък и чувство на сигурност с него. Целувката приключи, но и на двамата им се прииска да продължи вечно.
Антъни и Паркър вече се бяха добрали до ключовете за килията, и бавно се движеха към тъмните мази. Те се огледаха, отключиха портата и завариха Дакс да седи на пода прегърнал Рио, докато ръцете му са покрити с кръв. Той се изправи на крака и се усмихна весело готов да тръгне. Рио се изправи след него, а той я погледна.
-Ела с мен.-той протегна ръка.
-Знаеш, че не мога...
-Това е шансът ти да се спасиш.
-Не мога, Дакс. Върви без мен.
Огненият повелител искаше да я сграбчи на ръце и да я отвлече, но времето изтичаше, стражите на Кай идваха. Антъни успя да ги отблъсне със силен вихър, но не ги спаси за дълго. Паркър грабна Дакс за ръката и го понесе към изхода. Рио гледаше тъжно в гърба на Дакс, стискаше силно юмрук и се молеше някой ден да го види отново. Той се обърна назад за последен път, усмихна ѝ се и продължи да бяга напред.
-Как го изпусна?-извика Кай.
-Бяха много по-силни от мен,-обясни Рио.-те са повелители, за Бога.