Избраните

30

Дакс беше повече от сигурен, че приятелите му идват да го спасят. Крайниците му вече обилно кървяха, но той не спираше да се усмихва, защото нямаше тревоги. Скоро ще се измъкне от тук, само Линус да го намери.
-Така и така си залостена тук с мен,-той се обърна към Рио.-поне ми кажи историята си. Що за човек си? Какво търсиш тук?
-Защо се интересуваш?-попита тя.
-Нещо по-добро за убиване на време имаш ли на ум, ще се радвам да го чуя.
Дакс я погледна и се пидсмихна. Усмивката му накара сърцето на Рио да спре, имаше нещо в тази демонична, но в същото време приятна за гледане усмивка. Момчето не спираше да се закача с нея, това е любимо занимание, когато нямаш какво по-добро да правиш заключен в килия.
-Ами...-Рио се замисли.-асасин съм още от прохождането ми, родителите ми бяха в този бизнес, но те убиваха само лошо хора.
-А ти как свърши тук?
-Аз ли?-тя въздъхна.-Заради Карма.
-Какво?-той се засмя.-Да не си влюбена в него или нещо от сорта.
Рио наведе виновно глава и предпочете да запази мълчание. Дакс се усети, че думите му не са били на място и веднага почувства вина. Момичето все така седеше мълчаливо.
-Виж..съжалявам.-каза той.
-Няма проблем,-въздъхна тя.-просто не е лесна тема за мен.
-Разбирам те, отлично дори.
-Така ли?
-Харесвам момиче, което си има приятел от дълго време. През мен твърди, че няма никакви чувства към него, но отказва да се разделят. Не го разбирам.
-Поне не си влюбен в момче, което те бие, тормози, обижда и използва, както иска, което те е превърнало в чудовище, само защото знае, че би направил всичко за него.
Дакс вдигна погледа си и погледна към Рио, която едва сдържаше сълзите си. Колко ли изтърпява горкото момиче всеки ден.
-Какъв задник.-възкликна Дакс.
-Не говори така!-тя му се скара.
-Казвам истината, Рио. Ти си красиво и мило момиче, като изключа фактът, че си в групата на истински злодей.
-АЗ НЕ СЪМ ЗЛА!-извика тя.-Правя го, за да е доволен човек, който не ме заслужава.
-Тогава спри.
-Не мога...толкова дълбоко се набутах, че едва ли ще се измъкна оттук жива.
За пръв път през живота си Дакс чувства съжаление към някой друг, освен към себе си. В очите на Рио той виждаше своето лице и своето мислене, виждаше момиче, което е било подлъгани и измамено от истински злодей. За пръв път има желание да потупа някой друг по рамото и да каже ,,ти ще се справиш с това". Русокосото момиче изтри сълзите си, изправи се на крака и взе ключа за веригите. Освободи Дакс. Той потърка китките си и я погледна.
-Ще те връзвам пак, когато Кай идва. Или някой на проверка.-прошепна тя.
-Не те ли е страх, че ще избягам?
-Ако избягаш мен ще ме убият. Това ще е краят на всичките ми мъки.