Избраните

88

Дакс и Джин пребродиха цялото южно крайбрежие, но не намериха никакви стоки, които си струва да продадат. Накрая просто се отказаха и пръснаха всичките си пари за скъпи дрехи и една палатка. Вечерта се настаниха на брега на морето, изпънаха от край до край палатката и запалиха огън, за да изпекат рибата, която Джин хвана.
-Отново риба.-възкликна Дакс.
-Ако не ти харесва върви в гората и донеси някое диво прасе.-Джин го погледна.
Дакс много хареса града, особено историите и легендите, които чу. Самата обстановка, старинността на сградите и красивата плажна ивица много му допадаха. Дойде му на ума, че може за известно време да препитава тук. Столицата не е за него.
-Аз мисля да остана.-каза Дакс.
-Къде?-Джин го погледна с парче риба в устата си.-В този град?
-Да.
-Тук е хубаво, наистина разбирам защо би останал тук. И аз бих.
-Столицата е твърде шумна, освен това ще ми се отрази добре, ако не съм в един и същи град с Рио поне за година. Мисля да остана тук за известно време.
-Нямаш нито работа, нито къща.
-За къща мога да помогна.
Женствен глас се чу близо до тях. Двете момчета се изправиха на крака, грабнаха раниците си със златото и свиха юмруци готови за бой. От сянката се показа една стройна и красива дама с лилава коса, стройно тяло накичено с черна рокля и сладка малка шапка. Джин я изгледа странно, докато Дакс се усмихваше.
-Коя си ти?-попита я Дакс.
-Името ми е Анджела,-отвърна тя.-вещица съм и си търся съквартирант, който ще ми помогне с поне половината разноски. Чух, че мислиш да оставаш тук, за това реших да предложа, ако си съгласен, разбира се.
-Дакс,-Джин го дръпна настрани.-нали не мислиш да се съгласиш? Една я познаваш, а помни, че Кай все още ти диша във врата.
-Спокойно, не ми изглежда лоша.
Вещицата и момчетата прекараха повече от един час в приказки. Анджела се представи и обясни как се занимава с вещерство през свободното си време, а през другото работи като сервитьорка в заведение. Дакс ѝ разказа за пътуването им и как мисли, че ще е най-добре, ако остане тук, докато Джин въобще нямаше доверие на това напълно непознато момиче. Имаше нещо съмнително в нея, което си личеше просто от километри. Огненият повелител беше твърдо решен, че ще направи тази стъпка.
-Сигурен ли си?-попита го Джин.-Винаги може да продължиш да пътуваш с мен.
-Сигурен съм, братле, тук е моето място.
-Но тя е...
-Да знам, че е непозната, но какво от това, и ти някога беше непознат. Сега вървим рамо до рамо по непознати пътища.
-Ако си взел решение мога да ти покажа квартирата.-вметна тя.
-Да вървим.-Дакс стана на крака.