Избраните

15

На следващият ден всеки повелител имаше допълнителни тренировки като завършек на наказанието си за бягството. Дакс все още не можеше да седи на краката си, а този гняв не искаше да бъде потушен. Алън се стараеше да го ядоса до голяма степен, но момчето бе твърде уморено, за да се запали истинският огън в него. Алън го биеше, удряше, риташе и блъскаше, но от пламъка нямаше нито следа.
-Не се стараеш достатъчно.-каза Алън.-Дай си по-голям тласък и ще се получи.
-Лесно ти е да го кажеш, нали теб не са те смазали от бой предния ден.-отвърна Дакс.
-Още веднъж!
Алън тръгна да бяга към момчето с пълната си скорост. За щастие този път Дакс успя да реагира навреме и го отблъсна назад с удар право в корема. След това се изправи на крака, подпали дланите си и се приближи към лицето на по-младия си учител. Наведе ръката си към лицето му и в мигът, в който Дакс засили пламъка, Алън вече го нямаше.
-Какво по..?-той се огледа.
В момент на разсеяност Алън бързо изскочи зад него, хвана тила му и го заби с лице към земята. След това се отдръпна назад само с един отскок и изчака момчето да стане.
Линус и дъщеря му се спряха на прага на салона, защото възрастния мъж държеше да наблюдава развитието на огнения повелител и да следи грешките му. Когато Диара видя горкото момче разбито да лежи ма земята сърцето ѝ се изпълни с тъга.
-Мисля, че стига толкова за днес.-обяви весело Алън и прибра оръжието си обратно.
-Слава Богу.-отвърна Дакс.
Със сетни сили се справи на крака, когато видна главата си и видя красивото русо момиче да го гледа право в очите, лицето му почервеня от срам. Не му се искаше точно това да е първото ѝ впечатление за него.
Алън и Линус отидоха да обсъдят всички детайли от днешната тренировка, а Дакс остана в салона да разчисти. Той взе един стар парцал и започна да чисти мръсотията.
-Нека ти помогна.-Диара седна до него и взе парцала в ръцете си, усмихна се.
-Благодаря ти.-той също ѝ се усмихна.
-Аз съм Диара между другото.
-Дакс.
-Да, знам кой си. Баща ми все се хвали, че най-накрая е намерил огнен повелител.
-Така ли?-той се засмя.
-Да!-тя също.
Двамата се заприказваха, а времето течеше като пясъчен часовник. Неусетно как дойде време за вечеря и Диара трябваше да си тръгва. На Дакс не му стана особено приятно, защото харесваше компанията ѝ и искаше още малко време с красивото момиче, но нямаше как.
-Кога ще се видим пак?-попита той.
-Скоро.-тя се засмя, обърна му гръб и си тръгна без да погледне назад.