Целия екипаж беше наобиколил Джехьон, не му давайки възможност да ходи никъде другаде, освен напред по опъната дъска, която при всяко вдишване и издишване от страна на малкия се клатене и правеше равновесието му много по-трудно.
Джехьон се успокояваше, че като скочи ще го посрещне само ледено студената вода, поглъщайки го в своята студена и задушаваща, мокра прегръдка. Че после ще се появи на повърхността за глътка въздъх, а няма водата да вкучени костите му.
Казваше си, че можеше да се измъкне, ако беше само вода. Но не. Имаше и акули, всякакви морски създания, който плуват около корабите, чакайки търпеливо нещо да е хвърлено и те лакомо да го разкъсат до основи.
Така ли щеше да приключи живота му?
Разкъсан от мощни, морски същества от най-големите ви кошмари, а след това остатъците оставени на всякакви влечугоподобни.
Не искаше да умира. Не днес, не сега.
Прехвърляйки лентата на живота си в главата си осъзнаваше, че нищо не е постигнал. Нищо не е направил за себе си. След смъртта му никой нямаше да страда.
Това добра смърт ли е?
Да не нараниш никого след като вече не си повече на този свят?
Или това е без стойностна смърт?
Въздъхна. Съдбата му беше предопределена. Нямаше смисъл вече да се бави.
Погледна назад към бившите си събратя, които продължаваха да насочват острите си мечове към него.
И той ли се е държал така?
Веднага щом разбереше, че има предател веднага го докладваше и всички завършваха по този начин.
Преди не обръщаше внимание и гледаше отстрани. Но сега разбираше. Тази гледна точка го ужасяваше.
Изкривените им физиономии в ярост и подигравателност. Гледаха от високо и ти се подиграваха, а само до минути тях ги беше страх да засекат погледа си с твоя. Страхуваха се да ти кажат нещо на въпреки, за да не си изпатят. Колко бързо може да се промени всичко. Само за секунди ти си долу и това за тях е достатъчно, за да изразят цялата си омраза към теб. Да ти покажат, че ти не си означавал нищо за тях. Че ти просто си бил една пречка и сега те ще са щастливо щом ти скочиш и повее не се върнеш.
А ти до съвсем скоро си си мислил, че те ще ти пазят гърба до самия край.
Така ли са се чувствали и останалите, който са минали през това?
YOU ARE READING
Dragon's faith
FantasyОще от малко момче Дойонг вярва в дракони. Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има. Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
