Бяха минали няколко дни от както Шяоджун, Джехьон, Дойонг и новия му приятел - дракона се върнаха на острова.
Първоначално старейшините не бяха много доволни, но щом Шяоджун им разказа по подробно всичко, не казаха нищо повече.
Бащата на Дойонг се колебаеше дали да отиде при сина си, но в крайна сметка не го направи. От една страна Дойонг си отдъхна, но от друга го заболя. Искаше да поговори с баща си, но щом той не искаше, нямаше смисъл да му досажда.
Дойонг се беше затворил в себе си след случилото се на кораба. Почти не говореше с никого.
Когато Джехьон, Шяоджун или другите от момчетата отидат да го видят как е, той ги отпраща с думите "Добре съм, просто искам да съм сам".
Джехьон не искаше да го притиска. Знаеше какво преживява в момента, защото той го беше преживял същото. Не искаше, но този път беше решен да остане до Дойонг, докато не му кажеше наистина как се чувства.
Точно в този момент Дойонг се нуждаеше от някой, който щеше да го разбере и ще му повярва независимо от всичко. Ще го разбере и ще остане до него и Джехьон знаеше, че той е точния човек за това.
Все пак зареди него, Дойонг минаваше през това сега.
- Хей. - Гласа на Джехьон стресна Дойонг и той се обърна рязко към него. - Ще ми кажеш ли какво става? Как наистина се чувстваш?
Дойонг поклати глава.
Не можеше да го направи и то най-малко да сподели такова нещо с Джехьон.
Страхуваше се какво щеше да си помисли другия за него. А той не искаше другия да си мисли нещо лошо за него.
Джехьон седна срещи него и го гледаше със загриженост. Дойонг видя в тях колко много се притеснява за него.
- Знам чувството, когато убиеш за първи път. - Заговори меко Джехьон. - И бих могъл да ти помогна да го преодолееш. - Дойонг поклати глава.
- Ти не разбираш. - Гласа му трепереше. - Никой няма да разбере.
Джехьон хвана леко ръката му близо до китката, карайки го да насочи изкривеното си лице от болка и отвращение от самия себе си към него.
- Не дръж всичко в себе си. - Дойонг стисна ръце в юмруци. - Не носи целия товар върху себе си. Позволи ми да отнема малко от тежестта. Позволи ми да взема малко от болката ти.
- Аз-... - Дойонг поклати глава и се наведе, хващайки я с ръце. При това му действие Джехьон се принуди да го пусне.
YOU ARE READING
Dragon's faith
FantasyОще от малко момче Дойонг вярва в дракони. Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има. Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
