Чо Хе седеше и наблюдаваше вързаният Джънг Е и подчиненият си. Чо Хе се беше облегнал на облегалката на стола си и се усмихваше леко. Харесваше му да измъчва Джънг Е, но трябваше да забърза нещата.
- Спри. - Подчиненият му веднага спря ударите си и се отдръпна.
- Какво толкова искаш? Вече ти казах всичко. - Джънг е изхриптя, изплювайки кръвта, насъбрала се в устата му.
- Какво наистина искам? Да страдаш. Да виждаш как другарите ти страдат, зареди теб. Това ще е най-голямата ми награда. - Джънг Е само се намръщи. - Ще започна със изоставеното ти семейство или вече нищо не означават за теб? - Чо Хе му се усмихваше и внимателно изучаваше всяка чарта на лицето му.
Веднага беше забелязал промяната в погледа му. От както го бяха взели, Джънг Е не се остави да бъде повален, поне не и духом. Погледа му винаги беше решителен и непоклатим, но сега виждаше страха. Колкото и да се преструваше пред сина си, той означаваше всичко за него. А Дойонг беше достатъчно наивен да повярва на всяка дума, без да разбере всъщност какво казваха.
Чо Хе веднага беше и разбрал тактиката на Джехьон. Искаше да го убие, но искаше другият да не е наоколо. Хем искаше да го предпази, хем не искаше Дойонг да вижда тази му страна. Страната на безскрупулен негодник, какъвто беше и самият той.
Колкото и да отричаше Джехьон, Чо Хе го беше отгледал като свой син и беше негово копие. Колкото повече се опитваше да бяга от това, толкова повече щеше това да се приближава към него.
- Те нямат нищо общо.
- О, напротив. Малкият ти син, има много общо с всичко. Той ще е последният, който ще умре пред очите ти.
- Чо Хе, стига, нека да приключим с целият този цирк.
Думите на Джънг Е не се приеха на сериозно и това си пролича, когато мъжът пред него се засмя.
- Ти го започна, аз само ще го довърша.
Разговора приключи. Чо Хе се изправи и само направи лек знак с ръка към подчиненият си, който веднага го разбра и се приближи до врагът им, нанасяйки поредният си удар върху него.
________
Мълчание беше надвиснало между Джехьон и Чо Хе. Личеше си, че по-големият изобщо не беше в настроение и преди не би го безпокоял, но сега нещата бяха различни. Джехьон не беше сляпо подчиненият му и смяташе да разбере какво беше намислил и защо правеше всичко това.
YOU ARE READING
Dragon's faith
FantasyОще от малко момче Дойонг вярва в дракони. Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има. Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
