Хендери не можеше да заспи, колкото и да се опитваше. Галеше косата на Шяоджун, гледаше успокоеното му лице, прегръщаше го по-силно, сърцето му биеше бавно, в сравнение с неговото, което не можеше да се успокои. Тревогата го стискаше, карайки умът му да функционира и не го оставяше да поспи.
Най-накрая беше задрямал на изгрев слънце. Умът му го беше оставил да си почине, а тревогата и напрежението бяха напуснали тялото му. Миг спокойствие, което бързо беше нарушено от слънчевите лъчи, които подразниха затворените му клепачи. Разтвори ги леко, позволявайки на дразнещото парливо усещане да засегне роговицата му, карайки го отново да ги затвори.
Хендери се обърна на другата страна, заставайки с гръб към лъчите и отвори отново очите си. Очите го боляха, усещаше ги изсъхнали и при всяко затваряне на очите си, все едно клепачите му, като шкурка, стъргаха по очите му. Пред него се разкри лицето на Шяоджун. Слънцето галеше бялата му кожа, която все едно искреше. Той още спеше, поне един от тях се беше наспал.
Хендери постави дланта си на бузата на другият, който се размърда и отвори очите си.
- Добро утро. - Хендери му се усмихна.
- Очите ти са зачервени. - Шяоджун се приближи към него.
- Не се притеснявай. Ти как си?
- Предполагам, че добре. - Палеца му леко галеше скулата на Шяоджун.
- Не мисли много за това.
- Съжалявам.
- Няма за какво. Просто бързаше, а трябваше да те подготвим.
- Съжалявам.
Хендери въздъхна, придърпвайки го към себе си, сливайки устните им. Движиха устните си бавно и продължително, а целувката им беше кратка.
- Нищо не си направил. Случва се, затова го приемаме и продължаваме.
- Пак се чувствам ужасно.
Хендери го придърпа към себе си. Шяоджун зарови глава в гърдите му, вдишвайки от приятният му аромат.
- Няма за какво. Случва се да имаме лош секс, затова спри да го мислиш. Чувствата ми не са се променили и така ще си остане.
Шяоджун прехапа устната си и се сгуши повече в любимият си. Сърцето му се изпълваше с успокоение и щастие, че Хендери подхождаше толкова внимателно и съобразително към него. Имаше най-страхотното гадже и не можеше да го изгуби и нямаше.
YOU ARE READING
Dragon's faith
FantasyОще от малко момче Дойонг вярва в дракони. Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има. Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
