Dragon's faith

Part 3

- Е, Дойонг. На къде си тръгнал?

- Не съм тръгнал на никъде.

Дойонг беше скептично настроен спрямо Джехьон. Не можеше да му се довери просто ей така и да му каже къде отива, и защо е избягал от тях.
Беше просто един непознат, който след като си кажат "чао", повече нямаше да срещнат никога през живота си.

- Носиш раница, която не е пълна много или е пълна с леки неща, което означава, че не си имал много време, за да се приготвиш и си сложил най-необходимото. Вероятно дрехи, храна, вода, нещо ценно за теб.

- А може да се прибирам от училище. - Парира го Дойонг и умствено се поздрави за бързия отговор.

- Не, по простата причина, че учениците сега са във ваканция.

Джехьон определено беше в час с нещата.
Постави Дойонг безмълвен. Не знаеше какво да му каже сега. Изобщо не беше се замислил, че е лято и учениците са разпуснати за заслужена почивка от училище.
Как можеше да бъде такъв глупак?

- Е, на къде си?

- Не си в тази посока.

- А, ако съм?

Дойонг преглътна.
Нима Джехьон флиртуваше с него?

- Извинявай. Не исках да се натрапвам. Просто ми беше любопитно.

Джехьон беше осъзнал, че прекрачи границата и се опита да се върне пак на линията.
Не искаше да го плаши.

Дойонг не му отговори.

- За какво ти е този компас? - Джехьон развали тишината. След като отново не получи отговор от момчето, проговори пак. - Търсеше нещо ли? Тъй като го държеше и предполагам търсеше нещо чрез него?

- А, ти? Беше задъхан, когато се сблъскахме. От какво тичаше?

Дойонг реши да отклони темата от себе си.

- Бързах, защото трябваше да взема нещо за един човек.

- Слуга ли си му? Или някакъв подчинен? - Джехьон се засмя.

- Подчинен и слуга са едно и също.

- Добре, тогава си му братовчед.

- Може и така да се каже.

- Не ти- Какво?

Дойонг очакваше да отрече и да измисли нещо друго.

- Просто му правя услуга. Хайде.

- Къде?

- Да взема нещото. - Отговори така сякаш Дойонг трябваше сам да се досети за това.