Dragon's faith

Part 45

- По-добре ли си? - Лукас седеше от едната страна на Сиченг, докато Кун от другата.

Сиченг беше със затворени очи, но и двамата знаеха, че не спи.

- Предполагам. - Изпъшка.

Носът му пулсираше, причинявайки му главоболие. Беше изкривен и кръвта още се стичаше от него. Сиченг отказа да спрат кървенето. Когато притиснаха кърпата в носът му беше извикал и отказа изобщо друго лечение на лицето си.

- Трябва да отидеш на лекар. - Сиченг се намръщи, с което си спечели още остра и парлива болка.

Сиченг отказваше лечение.  И двете момчета не разбираха защо.

- Но защо, Сиченг? - Кун го гледаше нетърпеливо и настоятелно. Нямаше да го остави намира, докато не получеше обяснение.

- Не съм толкова зле, колкото изглеждам. - Измрънка. - Трябва да се подготвите за следваща атака.

Кун и Лукас се спогледаха само за миг, преди отново да върнат погледите си върху момчето.

- Сиченг.

- Тръгвайте. - По-малкият отвори очите си, отправяйки ги между двамата. - Сега.

Сиченг прехапа долната си устна, оставяйки се да проследи двете момчета, които му обърнаха гръб и излезнаха от стаята.

Наведе глава. Зъбите му захапаха тънката кожичка на устните му, дърпайки я, оставяйки леката червена течност да се покаже от раничката му. Сиченг прокара езика си по вече наранената устна и пак захапа.

Стараеше се да диша и издиша през устата, но изобщо не му се получаваше на моменти и често беше посрещнат от парливото усещане.

Вратата на стаята му, отново се отвори и Сиченг се принуди да погледне на там, колкото и да не му се искаше. Шинг Он му се усмихна леко и отиде до момчето. Сиченг отново наведе главата си, оставяйки на възрастният да си свърши работата.

Шинг Он го преглеждаше и често идваше да се увери, че всичко е наред с младежа.

- Шинг Он. - Мъжът се обърна отново към момчето в леглото. - Трябва ли сега да отида на лекар?

Шинг Он се приближи до Сиченг и седна до него на леглото. Разбра, че другият обмисляше варианта за лекаря и това можеше само да го радва.

- Необходимо е. - Сиченг продължи да не го поглежда. - Носът ти е счупен и аз не мога да ти го оправя, трябва да отидеш при професионалисти. - Сиченг отново прехапа устните си. - Чо Хе едва ли би нападнал веднага след като си бе тръгнал. Дори и да нападне ще се справим и без теб.