Dragon's faith

Part 12

Джехьон беше седнал на дъските до "килията" на Дойонг, който се опитваше с ритане и удряне да отвори проклетата врата на клетката.

- Стига се изморява. - Дойонг се стресна от гласа на Джехьон и за миг спря с действията си. Дори не беше усетил кога беше дошъл тук. - Клетката е подсилена да издържи силите на дракон. Невъзможно е да излезеш.

- Не ми пука. - Отново изрита. - Няма да седя като затворник и да чакам да ме убиете.

- Нека те уведомя, защото явно не си наясно, но ти си затворник.

Дойонг се намръщи и отиде до него ритайки го през решетките.

- Ей!

- Пада ти се. - Дойонг му се оплези и отиде в другия край на килията, искайки да е по-далеч от този дразнител. Седна, облягайки гръб на железните решетки.

- Какво, отказа ли се с измъкването си? - Джехьон очакваше другия още да се бунтува.

- Не. - Каза рязко. - Само да си почина.

Джехьон се засмя, а Дойонг опита да прогони идващите мисли колко сладък е, когато се засмее и колко красив смях има, и колко сладко затваря очи, докато се смее с глас.
Определено трябваше да спре да мисли това.

Та той беше в клетка, по дяволите.
А тази смееща се сладка напаст го предаде.

Дойонг, дори не можеш да го обидиш като хората!

- Не се смей.

- Добре. - Но Джехьон продължи, а Дойонг реши да го игнорира.

Смеха на Джехьон намаля, а това накара Дойонг да се напрегна след като стана тихо.

- Защо си тук, Джехьон? - Дойонг проговори, за да възвърне разговора помежду им. Не искаше да му е тихо, особено тук.

- Изпълнявам заповеди.

- Не тук при мен. А, тук на този кораб. - Уточни по-големия, при което дълго време не получи отговор.

- От много време съм при Чо Хе. - Каза най-накрая. - Той ме взе, когато нямах никого. - Джехьон спря за момент, осмисляйки дали да каже друго, но накрая се реши. - Баща ми почина, когато бях на седем-осем. Скитах на улицата след смърта му. Майка ми не ме искаше и след раждането ми бе избягала някъде. Имах само баща си и когато умря бях изгубен. Един ден Чо Хе спря пред мен и каза с усмивка на лице. "Хей, момче. Искаш ли вече да не си сам?" Той промени всичко и вече не бях сам.