Още от малко момче Дойонг вярва в дракони.
Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има.
Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
Джехьон се излегна на леглото си облекчен, че ще си почине.
Беше най-напрегнатия ден в живота му. Да търпи Шяоджун втори ден нямаше да го понесе. Разтри слепоочията си с пръсти. Трябваше му почивка. Един добре заслужен сън нямаше да му навреди.
- Джехьон. - Но Дойонг беше на друго мнение.
Джехьон измънка в отговор.
- Защо не харесваш Шяоджун?
О, не. Търпя присъствието на Шяоджун цял ден и нямаше да приеме да говори за него сега, когато изобщо не му е до шибания Шяоджун.
- Може ли да си почина, Дойонг.?
Определено това не беше въпрос. Дойонг ясно чу раздразнението в гласа му.
- Да, но съм любопитен. Какво се е случило между вас?
- Нищо.
- И ми казваш, че и двамата се мразите просто ей така, за да има?
- Удовлетворява ли те?
- Не. - Джехьон въздъхна шумно.
Разбра, че нямаше да си почине, докато не даде отговор, който по-ниския ще приеме, камо ли че такъв отговор не съществуваше.
- Нищо не ми е направил. Просто не го харесвам. - В стаята настъпи тишина.
Джехьон беше вперил умерения си поглед в тавана, докато Дойонг беше вперил поглед в него.
- Просто от самото начало на запознанството ни има нещо в него, което ненавиждам. Кара ме да не го харесвам. Самото му присъствие ме дразни. - След като отговор от Дойонг не последва нищо, проговори пак - Сега загаси. Не мога да спя на светната лампа.
Дойонг се примири, че повече нямаше да измъкне от него. Загаси лампата и се излегна на леглото си. _____________ Дойонг беше станал преди Джехьон. По-големия не искаше да го буди и като се преоблече излезе тихо от каютата им.
Както вчера, на атриума беше пълна лудница. Хората говореха помежду си с цел всеки да се разбере с този, с когото говореше. Всеки си вършеше работата.
Реши да се отдалечи от шума и да отиде в задната част на кораба, където беше по-тихо.
- Защо трябва да си ходим?
Гласа на Шяоджун достигна до ушите на Дойонг. И момчето спря на място.
- Шяоджун свърших задълженията си тук. Трябва да си тръгваме.
- Нали уж сте партньори. Да останем.
Стареца въздъхна.
- Не зависи от мен. Не трябва да ни заподозрат. - Шяоджун въздъхна раздразнено. - Спечели ли доверието му?
- Не съм сигурен. Вчера си говорихме много, но предимно за дракони.
Дойонг разбра, че ставаше дума за него. Двамата се намираха в някаква стая, а Дойонг се приближи до дървената стена и се облегна, за да чува по-добре.
- Питах ли нещо по-лично не отговаряше и бях принуден да продължа темата с драконите. - Тишина. - Трябва ми повече време. - Отново проговори Шяоджун.
- Съжалявам, Шяоджун, но времето ти е ограничено.
Шяоджун отвори рязко вратата на каютата, карайки Дойонг да се стресне. Препъна се в краката си и падна шумно на дървената повърхност, привличайки вниманието на Шяоджун.
- Дойонг? - В гласа на Шяоджун се личеше объркването.
- А-аз..
Дойонг нямаше какво да каже по въпроса. Подслушваше разговора им и нямаше как да се оправдае.
- Какво точно чу?
- Защо трябва да спечелиш доверието ми? - По-големия игнорира въпроса му, задавайки своя.
- Виж. Не трябва да ми вярваш. Не съм ти показал по никакъв начин, че заслужавам доверието ти, но и тези хора тук на този кораб също не са.
- Какво имаш предвид?
- Тези тук са ловци на дракони, Дойонг. Ще те използват, за да намерят гнездото.
- Какви ги говориш?
- Това е истината. - Настоя Шяоджун.
Дойонг се намръщи. Разбираше защо Джехьон не харесваше Шяоджун. Шяоджун беше манипулатор. Опитваше се да го измами. Искаше да го накара да се съмнява в хората, които щяха да му помогнат. Стисна зъби. Нямаше да го слуша.
Обърна му гръб.
- Компаса ме доведе до теб.
Спря.
Той от къде знаеше за компаса?
••••••••••••••
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
