Джехьон лежеше по средата на земята в каютата си.
Чо Хе му нямаше доверие, а усещаше цялото внимание на Лукас върху себе си.
Подозираше, че Чо Хе е накарал Лукас да го наблюдава и нямаше да сгреши, познавайки шефа си.
Знаеше, че щом е още жив, след като шефа му го подозираше, значеше че е нужен за нещо на Чо Хе. Но не разбираше за какво..
- Джехьон. - Болезнено познат глас прелетя до ушите му.
Джехьон разшири очите си и рязко се изправи в седнало положение на земята.
Очите му веднага срещнаха фигурата на Дойонг до вратата.
- Дойонг? - По-малкият се изправи тромаво и отиде веднага до по-големия.
Дойонг се отдръпна от вратата и се вкопчи в Джехьон, увивайки ръцете си около кръста му силно.
Джехьон първоначално не отвърна, зареди шока. Не очакваше Дойонг да го прегръща, нито пък да е тук.
- Какво правиш тук, по дяволите?
- Дойдохме да те вземем.
Преди Джехьон да е попитал кой друг е тук, през вратата влезе Шяоджун. Джехьон веднага се намръщи.
Защо беше довел Дойонг на това опасно място?
- Не трябваше. - Отдръпна момчето от себе си. - Трябваше да останеш там. В безопасност с Шяодж-.. - Дойонг го прекъсна.
- Притеснявах се за теб. Не знаех как си. Дали са разбрали за това, че ни пусна да се измъкнем. Дали Чо Хе те е убил? Какви ли не мисли минаха през ума ми, с коя по-лоша и по-лоша от другата. - Дойонг не каза нищо за минута. Той протегна ръце, хващайки неговите. - Искам да дойдеш с нас.
- Дойонг.. - Джехьон поклати глава, показвайки му и отговора си.
- Джехьон! - Дойонг повиши тон, карайки и двете момчета да се огледат хаотично наоколо.
- Дойонг, по-тихо. - Джехьон и Шяоджун му се скараха.
Тогава, когато го скастриха, осъзна какво беше направил.
Трите момчета останаха в тишина, заслушани.
Джехьон постави показалец пред устните си, карайки Дойонг да мълчи.
По-малкият кореец се приближи до вратата и я отвори. Както предполагаше Кун беше зад нея.
- Какво правиш?
- Шпионирам. - Отговори просто преди да го избута и да влезе в стаята. Очите му веднага се приковаха в Шяоджун и Дойонг. Шяоджун почти веднага реагира и извади оръжието си, насочвайки го към новодошлия. Застана пред Дойонг, предпазвайки го. - Оу-оу. - Кун веднага вдигна ръце до главата си, показвайки им, че няма нищо и един вид е дошъл с мир. - Джехьон нали осъзнаваш, че си много загазил?
YOU ARE READING
Dragon's faith
FantasyОще от малко момче Дойонг вярва в дракони. Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има. Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
