Dragon's faith

Part 52

Рейон Я въздъхна, продължавайки да гледа през прозореца към децата. Притесняваше се за тях, както и за новите им попълнения.

- Много са въодушевени.

Шинг Он седеше на стол близо до другите висши. Рейон Я се беше отдалечила от тях.

- Ще пострадат, но ние не ги спираме.

- Защото няма да ни послушат. - Уан Сонг, бащата на Тейонг, уведоми.

- Бих искал да кажа, че това е тяхната битка, но не е така. Чо Хе е наш враг, а ние ще пуснем децата срещу него. - Рейон Я най-накрая се отдръпна от прозореца и отправи очите си към приятелите си.

- Дори и да се опитаме да ги спрем, те не биха ни послушали. Не забравяйте, че битката им стана тяхна. Джехьон е там, а той им е приятел.

- Джехьон е предател. - Ичиро, бащата на Юта, се обади намръщено. - Независимо от коя страна го гледаш.

- Не бъдете толкова строги с него. - Шинг Он им се усмихна.

Шинг Он беше най-възрастният сред тях и останалите винаги се вслушваха в думите му, дори и лидера им.

- Познавам го по-дълго от вас и с чиста съвест бих казал, че от запознанството му с Дойонг се промени към по-добро.

- Затова той е тук!? - Ичиро се намръщи повече, визирайки, че момчето всъщност не е тук.

- Не бъди наивен, Ичиро. Джехьон не би го направил лекомислено.

Джехьон не бе тук. Чо Хе го отведе по негово желание, но Шинг Он го защитаваше. Това малко или много го издразни. Бяха прекалено мили. Ако Ичиро бе на мястото на Джънг Е не би допуснал Джехьон тук, както не би приел повече Сиченг, ако решеше да се върне. Би наказал Дойонг и Шяоджун, за неподчинението им, че са напуснали острова, за да "спасят" Джехьон. Дори и Юта да бе отишъл с тях и към него не би проявил милост.

Не би оставил Лукас и Кун да се разхождат свободно из острова. Сега като се замислеше, къде въобще бяха те? Не ги бе виждал от изчезването на Сиченг.

____________

Шяоджун се взираше в картата за пореден път. Въпреки че новият план вече беше представен на другите и Шяоджун видя в погледите им повече ентусиазъм от предният път. Трябваше да благодари на Хендери, че го бе вразумил. Не можеше да се успокои. Трябваше да измисли резервен план за всеки случай.