Още от малко момче Дойонг вярва в дракони.
Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има.
Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
Джехьон влезе в каютата им ядосан. Как можеше да се измъкнат? Бяха им в кърпа вързани. Нямаше как да знаят, освен ако не са ги предупредили. Имаше предположение кой, но беше невъзможно да е той.
- Джехьон?
По-малкия погледна към другото момче, което вече се беше изправило в седнало положение на леглото си и търкаше очите си.
- Дойонг? От кога си буден?
- От преди малко. Зареди затръшването на вратата. - Джехьон осъзна, че от яростта си беше блъснал вратата след себе си, причинявайки шум.
- Съжалявам.
- Нищо. Какво е станало?
- Ще се ядосаш.
- Кажи. - Настоя, въпреки че много добре знаеше какво се беше случило и защо Джехьон е толкова ядосан сега.
- Казах на шефа за Шяоджун и Шинг Он и когато отидохме да ги "заловим" тях ги нямаше.
- Как са се измъкнали?
- Нямам си и на представа. Но... Чакай. Не си ядосан, че казах на Чо Хе за тях?
- Все пак той ти е шеф, Джехьон. А това, което ти казах е предателство срещу него. Не съм очаквал просто да си седиш тук и да го държиш в неведение.
Напротив. Дойонг точно това беше очаквал от Джехьон. Да не казва на шефа си за Шяоджун, но наистина какво си мислеше? Че Джехьон няма да каже на човека, който познава от много време? Че ще послуша Дойонг, с когото се познават от няколко дни? Разбира се, че не. Само колко беше наивен.
Джехьон от своя страна беше учуден от отговора на Дойонг. Не знаеше какво да очаква като му каже, че е споделил на шефа си за Шяоджун и Шинг Он, но определено не очакваше това. Не очакваше Дойонг да е толкова разбран и всъщност Джехьон да е толкова предвидим в очите му.
- Колко е часа? - Проговори отново Дойонг, след като от Джехьон не последва отговор или дори реакция.
- Ами... Около два сутринта, може би. - Беше несигурен в отговора си.
- Тогава мисля да си доспя. - Джехьон му кимна.
Дойонг легна отново, пробвайки да се отпусне.
Сърцето му биеше неукротимо в гърдите. Опитваше се да успокои дишането си.
Мразеше да лъже, но нямаше избор.
Вече не можеше да се довери на Джехьон, така както преди. __________________
На сутринта Дойонг беше като зомби. Не можеше да заспи, колкото и да се опитваше. Само се въртеше в леглото. Очите му го боляха и беше сигурен, че са зачервени. Гадеше му се, зареди недостига на сън.
Постоянно мислеше за Шяоджун и Джехьон. Не се доверяваше на Шяоджун само защото се познаваха от два дни, а беше направил точно това с Джехьон. Довери му се сляпо, само защото спомена, че драконите са истински.
Беше голям идиот.
Беше глупаво да се довери на Джехьон. Струваше му се странно, че само на него се довери по такъв начин, а останалите в този кораб му се струваха съмнителни.
Имаше цяла вечер да размишлява на това и на всичко останало и стигна до мисълта, че може би наистина Джехьон не е толкова лош. Все пак можеше да преценява хората и ако не се е усъмнил в Джехьон, то не е имало в какво и за какво.
Но все пак не можеше да пропусне факта, че Джехьон го мамеше. Искаше само да изкопчи нещо от него, което Дойонг не знаеше.
Главата му щеше да се пръсне от толкова много мисли за това, но и не можеше да мисли за друго.
Погледа му се отправи към рамката на шкафчета до леглото.
Толкова искаше баща му да е тук.
•••••••••••••••
Напълно забравих, че трябваше да качвам глава. 😳 Съжалявам. 😅
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
