Dragon's faith

Part 4

Двете момчета бяха на пристанището.
Не беше казал нищо от разпита си по-рано, който Джехьон прекрати с думите: "Ще ти кажа всичко като пристигнем. Сега млъкни."
Дойонг беше изключително развълнуван и нямаше търпение да стигнат, за да може с Джехьон да поговорят.

Джехьон спря, карайки и Дойонг да спре.

- Джехьон.

Дойонг отправи поглед към човека, който се приближаваше към тях.

Непознатия беше по-голям от тях. И на височина, и на години.
Ходеше с ръце зад гърба и с високо вдигната глава. Изправен. Вдъхваше величество, карайки те да потрепериш от страх зареди суровия вид на лицето му.

Имаше бръчици по челото, както под и до очите.

Застана пред тях. За миг погледна Дойонг, но веднага си върна погледа върху другото момче.

- Джехьон. Кой е това?

- Това е Дойонг. - Кратка тишина. - Срещнах го по път. - Отново пауза. - Ще ни помогне.

Не остана незабелязано от Дойонг как двамата, странно продължително се гледаха.
Не беше като, когато двама души разговарят. Все едно между тях двамата течеше скрита мисъл. Сякаш говореха само с поглед. И си казваха неща, които той не трябваше да разбира.

- Тогава. Здравей, Дойонг. - Възрастния се обърна към момчето, което до сега стоеше мълчаливо до Дже и гледаше. Непознатия подаде ръка към него. - Аз съм Чо Хе.

Дойонг хвана ръката му с две ръце и леко наведе глава в знак на уважение.
Чо Хе му се усмихна леко.

- Да се качваме на кораба и да поговорим там.

Възрастния поведе момчетата напред. Минаха по дебелата дъска, качвайки се на кораба.

- Е, Дойонг. От кога знаеш за драконите? - Възрастният проговори.

- От малко момче. Баща ми постоянно ми разказваше за тях и как е виждал с очите си, че съществуват. Даже и че е докосвал.

- Нима? - Дойонг кимна - Кой е баща ти?

- Казва се Джънг Е.

Чо Хе повдигна леко вежди едва забележимо преди физиономията му да стане доволна.
Това определено озадачи Дойонг, но нямаше да пита.

- Сега той къде е? Няма ли да се притеснява?

- Той изчезна преди... Поне четиринайсет години.