Dragon's faith

Part 56

Шяоджун отвори вратата, оставяйки за миг объркан от двете момчета пред себе си. Кун и Лукас седяха пред входната му врата и го гледаха нетърпеливо, което малко смути Шяоджун, но се постара да не му проличи.

- Какво има?

- Виждаме, че си много отпочинал.

Шяоджун ясно долови враждебността в тона му, както и в присъствието им, което не му хареса.

- Моля?

- Сиченг не е наоколо, Джехьон е при Чо Хе, а ти си почиваш?

- Какво искате? - Шяоджун се намръщи и скръсти ръце пред гърдите си.

- Да побързаш. Разбивам, че не ти пука за Джехьон и едва ли изгаряш от желание да го спасиш, но Сиченг не ти ли беше приятел?

- И искате да ходя да търся Сиченг?

- Един загрижен приятел би го направил. - Шяоджун стисна зъбите си.

- Слушайте. Не мога да хукна да търся Сиченг, който е незнайно къде в момента. Без някаква улика и някаква представа къде се намира, не мога да накарам останалите да тръгнем, кажи речи за "зелен хайвер". Затова тръгваме за Джехьон и Джънг Е, които знаем къде са. А ако Сиченг случайно е отвлечен от Чо Хе и той ще е там. Така че отново ви питам, за какво сте тук?

- Поговорихме и смятаме, че е време да тръгваме.

- И къде по-точно вие ще отивате?

- С вас.

- Не става.

- И защо?

- Първо - не знаете плана и второ - не ви вярвам.

Лукас стисна зъби. Въпреки че беше помогнал на Хендери с Шяоджун. Въпреки че беше спасил Шяоджун. Въпреки всичко, което направи за него в онзи ден. Никога нямаше да им имат доверие, каквото и да направят. Донякъде го разбираше.

- Къде бяхте последните дни?

- Търсихме Сиченг, което и вие трябваше да направите.

Шяоджун полагаше много усилия да не им се разкрещи. Как смееха да дойдат до дома му и да го обвиняват, че не го е грижа за приятелите му?

- И намерихте ли го? - Двамата не отговориха, но и не беше нужно, въпроса беше риторичен. - Казах ви. Не мога да изложа другите в опасност зареди Сиченг. Не знам къде се намира или дали е в опасност. Не мога да измисля план като не знам нищо. Виждам, че ви е грижа за Сиченг, но нищо не мога да направя.