Dragon's faith

Part 17

- Успокой се, Дойонг.

Чернокосият си пое дъх и въздиша.

Пред него се намираше дебел, грозноват дракон.
Висшите бяха решили, че трябва да го обучат, за да се справя с драконите.

Дойонг беше протегнал ръката си към дракона, който му ръмжеше.
Шяоджун му беше обяснил да не бърза. Да остави дракона да дойде при него. Да изчака да му се довери.
А Дойонг не намираше смисъл в думите му.

Колкото и да чакаше, създанието пред себе си да му се довери, очевидно на него, Дойонг му се струваше изключително не симпатичен. А и как да му покаже, че може да му има довери като само стои и си протяга ръката като малоумен?

Дракона оголи зъби и Дойонг се отдръпна.

- Не се получава, Шяоджун!

- Защото не се опитваш.

- Не гледа ли, че няколко минути стоях с протегната ръка към Пухкавелко, но той не. А и не разбирам как му показвам с това, че може да ми има доверие.

- Не се получава, защото не се опитваш. Протягането на ръката не е само едно движение. Трябва да се успокоиш. Ти си напрегнат, така и напрягаш... Пухкавелко?

- Аз ли го напрягам!?

Колкото и Дойонг да обожаваше драконите, не можеше да се отпусне пред този грамаданчо.

Дойонг придърпа ръката към тялото си след като дракона отново му изръмжа.

- Добре. Нека спрем за днес. - Въздъхна Шяоджун и отиде при приятеля си.

- Не съм виновен аз. Дракона не иска да сме приятели.

Шяоджун поклати глава.
Много добре знаеше как да го амбицира.

- Искаш да спасиш Джехьон, нали? - Дойонг веднага прикова очите си към по-малкия. - Трябва да създадеш връзка с дракона. Чо Хе вече е в наши земи. Има изчезнали дракони. Ако останеш сам и не знаеш как да се справиш с дракона си мъртъв.

Дойонг въздъхна и стисна ръцете си в юмруци.

- Добре. Да опитаме пак. - Отвърна накрая, карайки Шяоджун да се усмихне леко.

- Не. Приключихме за днес. Почини си.

- Сериозно ли? Точно сега ме надъхваше, а ти казваш да си почивам? - Намръщи се по-големият. - Губим време, Шяоджун. Джехьон може да е в опасност.