Dragon's faith

Part 58

- Вече си открит, Дойонг. - Дойонг отстъпи назад и двете момчета се обърнаха към източника на гласа.

Чо Хе се усмихваше, момчето от по-рано беше до него също усмихнат, а Шяоджун беше до тях със завързани ръце зад гърба.

- Радвам се, че дойде и не ме накара да дойда да те взема.

- Къде са Джехьон и баща ми? - Дойонг го гледаше убийствено, цялото му тяло беше напрегнато и краката му трепереха от нетърпение.

Беше толкова близо до Чо Хе. Човека, който погуби живота му, който му причини толкова много болка. Който го изкара извън кожата си деня, в който накара дракона да подпали кораба с всички хора в него. Нещо, което не би могъл да преодолее. Нещо, от което не съжаляваше и това го ужасяваше до смърт. Чо Хе беше този, който отвлече човека, на когото най-много държи, момчето, което в края на краищата избра да го остави и Дойонг беше достатъчно наивен, за да продължи да се бори за него, и да продължи да бъде нараняван.

- Семейството ти те очаква.

Дойонг не успя да проговори, а и нямаше кой знае каква възможност, след като Чо Хе нареди на подчинения си да задърпат Дойонг на някъде. Остави се да бъде отведен, ако го водиха при Джехьон и баща му, нямаше защо да се съпротивлява и без това точно при тях искаше да го заведат.

Дойонг стискаше зъби, докато двете момчета го водиха. Едното стискаше ръцете му, другото го настъпваше докато ходи и Дойонг беше сигурен, че го правиха нарочно, то беше очевидно.

Шяоджун следваше примера на Дойонг и не правеше обстоятелствата им по-трудни, от колкото всъщност са, дори когато отведоха Дойонг, а Шяоджун остана на мястото си.

Чо Хе вървеше ухилен напред пред трите момчета. Не се стараеше да сдържа нетърпението си, както и задоволството си. Чо Хе знаеше, че е победил.

Момчетата от двете страни на Дойонг спряха, карайки и Дойонг да спре. Пред тях се извисяваше затворена врата, която Чо Хе отключи все така нетърпеливо, но отварянето и на Дойонг му се стори доста бавно.

Чо Хе не проговори, дори когато влезнаха в стаята. Остави на Дойонг време да осмисли случващото се пред него.

- Какво!?

Дойонг разшири очите си, сърцето му се стегна, едва не издаде стон от болката, която стисна сърцето му. Крайниците му не помръдваха, не е зареди момчетата, те отдавна го бяха пуснали, усещаше ги изпотени, ледени.