Дойонг въздъхна шумно. След като с Джехьон бяха останали сами, Дойонг нямаше намерение да продължи да седи на едно място, а на Джехьон не му беше нужно голямо убеждаване, за да тръгне с него, каквото и да е замислил.
- Добре. Кажи честно ли е това? - Дойонг се обърна изцяло към Джехьон, продължавайки да върви назад. - Баща ми поставя всички на пост освен мен, сина му. Ясно е какво става.
- Какво? - Джехьон го погледна объркано, след като Дойонг дълго време не проговори.
- Слушаш ли ме изобщо?
- Да. - Увери го той. - Чакам да продължиш. Какво е ясно?
- Ясно е, че в момента се прави на добър баща. И не иска да ме поставя в опасност. Да, да. - Дойонг скръсти ръцете си пред гърди и се намуси.
- Може да иска да оправи нещата. Не започнахте добре.
- Защо го защитаваш!? - Дойонг го погледна убийствено.
- Не го защитавам. - Продължи все така спокойно Джехьон. - Просто не иска да те загуби.
- Не и моя баща.
Дойонг се завъртя, вече решен да ходи напред, но се препъна. Джехьон протегна ръката си, в опит да го хване и двамата хванаха ръцете си, но Джехьон не прецени добре тежестта си и заедно с Дойонг падна и той.
Дойонг удари гърба си в тревата и изохка зареди твърдата почва и малките камъчета, които допринасяха за болката. Джехьон падна върху Дойонг. Ръцете и краката му бяха от двете му страни.
- Добре ли си? - Джехьон се надигна леко, поглеждайки Дойонг, който вече го гледаше.
Погледите и на двамата се кръстосаха и нито Дойонг, нито Джехьон беше способен да отмести своя. И двамата съзерцаваха чертите на другия. Бузите на Дойонг почервеняха зареди близостта им, а и Джехьон не беше по-различен. Ушите му се зачервиха, а на Дойонг това му се стори много сладко.
Дойонг надигна ръката си към лицето на другия и докосна ушите му. Червенината се разпространи към бузите му зареди действието на момчето под него. Чернокосия се усмихна и докосна повече от лицето му. Джехьон продължи да седи неподвижен и да го наблюдава. Дланта на другия беше топла и нежно галеше дясната страна на лицето му.
- Дойонг. - Гласа на другия го стресна, карайки го да отдръпне ръката си от лицето му. Първоначално даже не го разпозна. Гласа на Джехьон беше дрезгав и дълбок. - Красив си. - Искрите в тъмните очи на Дойонг го правеха даже още по-красив.
YOU ARE READING
Dragon's faith
FantasyОще от малко момче Дойонг вярва в дракони. Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има. Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
