Отношенията на Джехьон и Дойонг не се бяха променили много от целувката им. Те продължаваха да се държат както преди. Единственото променено беше, че се целуваха. Сиченг, тъй като и той нямаше друга работа беше забелязал отношенията им. Почти не си личаха по-близките им отношения, но който се загледа в тях, щеше да види разликата.
Кун колкото и очуден да беше, не се почувства гадно да ги види заедно, колкото всъщност се надяваше. Лукас също забеляза реакцията му или по-скоро липсата на такава. И до една степен се беше зарадвал, че чувствата на Кун към Джехьон вече ги нямаше.
Шяоджун и Хендери продължаваха все така да не се виждат често. Или щяха да се видят за пет минути, колкото да се прегърна и целунат, или изобщо нямаше да се видят, което натъжаваше и двамата, но нямаше какво да направят по въпроса.
Хендери влезе в стаята им. По време на смяната му през цялото време нещо стягаше гърдите му. Имаше ужасно предчувствие и сега имаше нужда да види Шяоджун, макар и за малко, просто се нуждаеше за миг да се сгуши в него. Знаеше, че Шяоджун още не е тръгнал и беше побързал да се прибере. Радваше се и че Юта не беше закъснял и го беше сменил навреме.
Хендери насочи очите си към отварящата се врата на банята и веднага се приковаха към Шяоджун, който излизаше.
- Рано си приключил. - Проговори Шяоджун, усмихвайки се на половинката си.
- Не, просто ме смениха навреме. - Хендери също му се усмихна. Отиде бързо при него и го прегърна.
Неприятното чувство в гърдите му малко го отпусна, карайки го да се успокои.
Шяоджун веднага беше отвърнал на прегръдката му. И той искаше да усети близостта му към себе си. Толкова си липсваха. Бяха свикнали толкова да са близо един до друг и вечер да заспиват сгушени един в друг, че сега беше изключително болезнено за тях да са далеч от другия.
- Иска ми се да останем така вечно. - Промърмори Хендери.
- И на мен. - Шяоджун се надигна леко и целуна Хендери.
- Лошо ли е, че искам Чо Хе вече да се появява и всичко да приключва. Искам да съм до теб.
- И аз искам, нямаш си и на представа колко.
Този път Хендери сля устните им, нуждаейки се да усети повече близост от Шяоджун.
Целувката им беше нежна. И двамата знаеха, че ако прекалят и нещата ескалират нямаше да могат да спрат. А Шяоджун не трябваше да закъснява.
YOU ARE READING
Dragon's faith
FantasyОще от малко момче Дойонг вярва в дракони. Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има. Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
