Dragon's faith

Part 19

- Какво правиш. - Извика Дойонг. - Скачай.

И как щеше да го направи?
Той беше тук зареди него и ако останеше на този кораб сам.. нямаше да си го прости.

- Няма да го направи. - Отново проговори Чо Хе като запристъпва към тях, следван от хората зад него. - Все пак как ще остави човека, на когото държи.

- Джехьон. Умолявам те! Скочи. Махай се от тук. - Заплака чернокосия. - Аз дойдох да спася теб и ако и ти останеш тук. Все едно съм дошъл напразно. Моля те, изчезвай от тук.

Джехьон поклати глава. Нямаше да го остави.

По лицето на Дойонг се стичаха горещите сълзи от ярост. Защо Джехьон трябваше да бъде толкова упорит.

Джехьон махна раницата от гърба си и я изхвърли през парапета на кораба.
Ако той щеше да остава, поне нещата вътре в раницата да се спасят.
Обърна се с лице към Чо Хе и тълпата от подчинените му.

- Пусни го. - Каза твърдо Джехьон. - Той няма нищо общо.

Чо Хе се засмя истерично. 

Мъжете зад него се усмихнаха въпреки, че не знаеха какво беше намислил шефа им. А Джехьон погледна към Дойонг, който не беше отместил очите си от него, дори и за секунда. Очите му го умоляваха да се махне, но Джехьон не можеше да го остави. Веднъж го беше направил, само защото знаеше, че ще е в безопасност, но сега нещата стояха различно. Дойонг щеше да е в ръцете на Чо Хе и той не можеше да го позволи.

Беше обърнал гръб на човека, който му даде втори шанс да живее. На човека, който го спаси, който го отгледа. Цял живот служеше на Чо Хе и мислеше, че никога няма да настъпи деня в който ще го предаде. В който ще го остави. Но Джехьон нямаше да се разколебае. Той беше намерил нещо много по ценно. Нещо, което го накара да види, че всичко, което прави е грешно.

Джехьон даже не знаеше кога точно се беше привързал към това момче. Много пъти се беше връщал назад в спомените си и никога не намери точния момента, в който изпита нещо друго към него освен 'стръв'. Но и не го интересуваше. Сега не можеше да си представи, че го е използвал само за прищевките на шефа си.

- Винаги когато някой губи започва да се пазари. - Проговори отново Чо Хе развеселено. - Грешиш, Джехьон. Той - посочи момчето в ръцете на Лукас, който го стисна по силно и Дойонг измрънка от рязката болка в раменете си. - Има много общо. И той ми е нужен много повече от теб.