Dragon's faith

Part 29

Юта седеше пред вратата на стаята на Сиченг и чакаше търпеливо да му бъде отворено. Почука само веднъж и момчето от вътре му беше казало да изчака за момент.

Вратата се отвори, разкривайки умореното изражение на Сиченг.

- Юта? Какво има?

- По-рано си тръгна без да казваш на никого.

- Забелязал си? - Сиченг беше искрено изненадан да чуе това от хьонга си. Мислеше си, че никой не го е забелязал.

- Разбира се. Видях, че и Дойонг го забеляза, но също като мен не повдигна въпроса, защото може би щеше да ти стане неловко. Поне аз зареди това не те спрях. Не знам Дойонг защо.

Сиченг му кимна, осмисляйки казаното от него.

- Какво става?

- Тъпо е.

- Не е. - Настоя по-големия.

- Просто се почувствах излишен.

- От кое?

- От вас. Изглеждахте толкова близки.

Сиченг стисна очи. Чувайки това от себе си, осъзнаваше колко глупаво звучеше. Той беше голям и да се чувства така беше детинско.

- Не е трябвало. - Юта му се усмихна леко и Сиченг вдигна главата си към по-големият. - Можеше да се включиш в разговора ни, Сиченг. Или да започнеш някаква тема. Никой нямаше да те игнорира.

Сиченг му се усмихна леко, позволявайки си да се вгледа в лицето на Юта.

Винаги е искал по някакъв начин да се сближи повече с Юта, но просто не можеше да отиде при него. Не знаеше какво трябваше да му каже, а и виждаше колко са близки той и Тейонг.

Много му се искаше да бъде на мястото на Тейонг, но той не беше него. Той просто беше Сиченг. Момче, което се срамуваше от себе си. Нямаше определени чувства към другият, просто искаше да му е близък приятел като Тейонг.

- Благодаря. - Сиченг вдигна погледа си към очите му.

- За какво?

- Че дойде. И за всичко, което каза.

Юта отново го дари с леката си усмивка.

Може би беше време Сиченг да се отпусне край него. Да се опита да се сближи с него.
____________

Тейонг се засмя срещу Джехьон. Бяха прекарали малко време на саме заедно и двамата нямаха голям избор освен да започнат някакъв разговор. И от едната тема, преминаха на втора, така и на трета.