Dragon's faith

Part 35

Дойонг беше прекарал доста време с новия си приятел, дори не беше усетил кога беше минало времето и вече отдавна трябваше да се е прибрал.

Цяла нощ стоеше при дракона, който от друга страна не таеше лоши чувства вече. Дойонг дори, когато заспа, дракона разпредели топлината по люспестата си кожа и затопли крехкото човешко същество. Беше закрил тялото му с едно от крилата си и отпуснало глава на тревистата повърхност.

Дойонг, въпреки чудесното гостоприемство, се събуди, установявайки че е светло. Сбогува се с дракона, който искаше да го последва, но при поредното "не" от страна на Дойонг, Дракона се примири и седна, докато го наблюдаваше дребната фигура на човека как се отдалечаваше. И за пореден път се увери в интелигентността на тези великолепни същества.

Навлизайки в селото... градът.... Дойонг още не можеше да определи какво точно е мястото, в което се намираше, особено с единичните си стай, с което той нямаше нищо против. Имаше ли подслон и храна-имаше!
Сега само се надяваше никой да не е забелязал кратичкото му отсъствие.

Но разбира се, че късмета нямаше да е на негова страна. Без да осъзнае Джехьон беше скочил на врата му, прекалено радостен, че виждаше по-големият жив и здрав.

- Къде беше? - Джехьон се отдръпна от прегръдката им и хвана раменете му с дланите си - Така се притесних!

- Спокойно, бях при дракона. Няма къде да ида и какво да ми се случи толкова. - Дойонг му се усмихна успокоително, но Джехьон така и не му отвърна със същото. - Какво се е случило.

Не разбираше защо Джехьон се държеше толкова сериозно в случая. Нищо нямаше да му се случи.

- Кун и Лукас са казали на Сиченг, че е много вероятно Чо Хе да не е умрял в пожара. Снощи висшите го обсъждаха, но не знам какво са решили. Останалите те търсихме и днес щяхме да дръгнем към остатъка от острова, която е на драконите, а ти се появяваш точно от там.

- Казах ти бях при дракона, исках да го видя, а и той мен.

Джехьон му кимна.

- Не се притеснявай за мен. Нищо няма да ми се случи, особено, когато говоря с висшите да допуснат дракона край нас.

- Ще одобрят ли идеята ти?

- Вероятно не, но трябва да се пробва. Може пък да приемат. Нищо не се знае. Ще се видим после. - Дойонг му метна и се затича към стаята, в която знаеше, че бяха висшите.

Джехьон преглътна и наведе главата си. Дойонг беше прав. Въпреки, че си настроен за отказа, трябваше да пробваш.

Прехапа долната си устна. 

Начина на изказване на другия му се стори, че думите бяха отправени към него. Нима Дойонг знаеше за чувствата му? Едва ли...

Определено сега се нуждаеше много от някого да поговори за чувствата си, но тук на никого не можеше да сподели. Не, че и на кораба имаше..

____________

- Опасно е Дойонг. - Отговори му веднага Рейон Я.

- Но той е безобиден.

- Той е бил затворен. Може да е много опасен ако ни почувства заплаха. - Заговори спокойно Ичиро.

Ичиро беше мъжът, който ни прекъсна с баща ми, когато разговаряхме след случилото се на кораба на Чо Хе. И в последствие, Дойонг разбра, че е и баща на Юта.

- Пуснахме го сред свой, за да свикне.

- Не би ни наранил. - Настоя Дойонг.

- Ние не можем да рискуваме.

Дойонг се намръщи. Не му харесваше факта, че говореха за него сякаш е чудовище. И какво като е бил затворен, така като го ограничават не постигат нищо.

- Трябва да свикне с нас. - Започна Дойонг, но беше прекъснат от баща си, който през цялото време стоеше мълчаливо и наблюдаваше.

- Дойонг темата се прекратява. Дракона е бил пленен от хора, а ние сме също хора. Дори и да не им вредим, може да ни почувства като заплаха и да ни нападне.

- Подозираме, че дракона няма да реагира зле ако е сред свой. - Заговори Шинг Он. - Но към нас е възможно. Ако беше водач, щеше да разбереш защо правим това.

- Не мислим само за себе си, Дойонг. - Продължи Джънг Е

Стисна устни. Разбираше, че са прави. И то много прави, но все още беше сигурен, че той нямаше да нарани никого.

•••••••••••••