Дойонг се чувстваше по-добре след разговора си с Джехьон. Вече се поотпускаше леко и излизаше от стаята си, което много радваше Шяоджун.
Когато ходеше при него, другия само го отпращаше и той нямаше как да му помогне.
Не знаеше как да му помогне и не можеше да си представи как се чувства.
Но след разговора му с Джехьон, той се поотпусна и отново се държеше както преди.
Да, личеше си, че е малко дръпнат, но поне сега говореше с тях.
- Дойонг се успокоява. - Сподели Шяоджун на момчето зад него.
Хендери и Шяоджун се намира в стаята на по-големия. Хендери си лежеше на леглото, а Шяоджун беше излезнал току що от банята и търкаше косата си с хавлия пред огледалото.
- Мхм... - Измрънка другия в отговор и се изправи от леглото.
- Радвам се, че Джехьон му помогна. Да, мразя го, но ако не беше той Дойонг още щеше да се затваря в себе си. А сега, благодарение на него отново се отпуска край нас.
- Мхм.. - Повтори отново Хендери, приближавайки се до голото момче.
- Аз не бих могъл да го успокоя. - Отново заговори той, карайки Хендери да извърти очи.
Нямаше нищо против Дойонг, но Шяоджун напоследък говореше само за него и това го изнервяше.
Не, че ревнуваше. Знаеше, че няма от какво, а и не чувстваше заплаха в другия. Просто се дразнеше от факта, че гаджето му все говореше за друг.
Това можеше ли да се нарече ревност? Мисля, че не?
Хендери прокара ръцете си от двете страни на кръста му, прегръщайки го от отзад.
- Стига с този Дойонг. - Прошепна срещу ухото му и го захапа. - Обърни и на гаджето си малко внимание.
- Ревнуваш ли, Хендери? - По-големия наклони глава, когато Хендери премести целувките си на врата му.
- От Дойонг? Никога. - Засмука тила му, оставяйки леко и червеникаво петно.
И двамата не бяха привърженици на връзките, които поставяха големи и видими смучки.
Никой не беше длъжен да знае, че дадена двойка ходи.
А да ходиш по улиците с големи и червеникаво-лилави смучки, все едно пиявица те е смукала, беше гнусно за двете момчето.
- Знам, че имаш очи само за мен. - Ръцете му се плъзнаха нагоре от корема му, оставайки на гърдите му. - Но говориш само за Дойонг, което ме дразни.
YOU ARE READING
Dragon's faith
FantasyОще от малко момче Дойонг вярва в дракони. Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има. Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
