Хендери облиза мократа му главичка, спечелвайки си още стонове и скубане. Хендери нямаше против да е скубан, това допадаше на Шяоджун, а и на Хендери също, даже се възбуждаше повече.
Завъртя езика си няколко пъти около главичката му, дразнейки го преди да го вкара в устата си. Шяоджун затвори очи, извивайки глава назад. Не се бе усетил кога притисна главата на Хендери повече към себе си, карайки го да поеме повече от дължината му. Стараеше се да не го нарани, но понякога не можеше да се контролира. Чувстваше се като марионетка, на която друг движи крайниците му.
- Хендери. - Шяоджун дръпна повече ръката си, карайки Хендери да извади члена от устата си.
Колкото и да му харесваше какво прави Хендери, ако не го спре, ще свърши. Беше толкова възбуден, че още някакво докосване би го довело до кулминацията му, а той не го искаше, не още.
Шяоджун се наведе, сливайки устните им, непознатият вкус докосна езика му, карайки го да се намръщи. Не се харесваше и не можеше да разбере как Хендери лакомо го опитваше, все едно е най-вкусният десерт.
По-ниският го обкрачи, чувствайки прекалено голяма празнина. Хендери обви ръцете си около торса му, придърпвайки го повече към себе си. Шяоджун отмести устните си, само за да може да ги долепи до горещата му и потна кожа. Не правеше смучки, само целуваше и ближеше.
Хендери се възползва от това, че Шяоджун беше зает, за да премести едната си ръка от кръста му, към раменете му и после да поднесе пръстите си към устата си. От доста време Хендери не бе отгоре и Шяоджун се нуждаеше от малка подготовка. Хендери извади пръстите си, когато прецени, че добре ги е навлажнил.
- Ще вкарам пръстите си. - Предупреди го.
Вкара бавно един от пръстите си, а усещането на стегнатите стени на Шяоджун го зарадва. Чувството щеше да бъде по интензивно ако беше в него, но и този момент ще дойде. Задвижи пръста си, спечелвайки тихи пъшкания от Шяоджун. Хендери ясно чуваше удоволствието в стенанията му, което го подтикна да добави още един пръст. Този път не тръгна веднага да ги движи.
Беше по-търпелив и внимателен от първият им път заедно и даже не разбираше защо. Дали зареди всичко случващо се и Хендери не искаше повече да нарани другият, въпреки да знаеше, че не би. Дали, защото много се бе насъбрало на Шяоджун и Хендери искаше да го предразположи повече? Или просто искаше да му покаже, че ще бъде тук за него, дори и да се налагаше да чака? Хендери нямаше отговор. Просто беше внимателен, което дразнеше Шяоджун.
YOU ARE READING
Dragon's faith
FantasyОще от малко момче Дойонг вярва в дракони. Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има. Той е твърдо решен да докаже това, в кое...