Още от малко момче Дойонг вярва в дракони.
Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има.
Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
Шяоджун беше разширил очите си при гледката. Не знаеше дали беше видял правилно, или наистина Джехьон беше скочил зад борда.
Въздъхна дълбоко. Почти беше изсъхнал, зареди водата. Беше се скрил при оръдията и никой от хората на Чо Хе не го беше забелязал. А и почти не слизаха на мястото. Бяха прекалено развълнувани и нетърпеливи и Шяоджун се възползваше от това.
Дойонг и Джехьон ги бяха хванали и той обмисляше как да ги освободи, но виждайки Джехьон да цопва във водата осъзна, че беше закъснял.
Съблече блузата си и скочи отново във водата. Гмурна се, заглеждайки се в мътната вода, която дразнеше очите му. Щом забеляза отпуснатото тяло на Джехьон, което продължаваше да потъва все по надълбоко, Шяоджун заплува към него, колкото се можеше по-бързо. След като достигна до него обхвана здраво кръста му, заплувайки нагоре с Джехьон в ръцете му.
Очите му се притвориха леко. Въздуха му беше на път да приключи, но не можеше да се откажа.
Ако го направи, Джехьон щеше да умре, той щеше да умре и вероятно Дойонг щеше да умре. Той не можеше да го позволи.
Изплува на повърхността на водата и си пое дълбоко дъх, не забравяйки и главата на Джехьон да я изкара от водата.
Вълните се блъскаха в гърба му, пречейки му като хората да си поеме дъх. Косата му се беше залепила за челото и очите му, правейки отварянето на клепачите му почти невъзможно.
Отметна коса настрани с рязко движение на главата си, загребвайки с една ръка към кораба. Достигайки до него, избута тялото на Джехьон на сухо, а чак след това се качи и той.
Надвеси се над него, продължавайки да се взира в почти безжизненото му тяло. Наведе се, поставяйки глава на гърдите му, опитвайки се да засече пулса му.
Изсумтя и се отдръпна, сплитайки пръстите си. Сложи ръцете си на гърдите на Джехьон, започвайки да прави сърдечен масаж.
- Хайде, Джехьон. - Отново наведе глава, наостряйки слуха си. - Не ме карай да правя това, което си мисля. - Измрънка на себе си и отново се отдръпна, продължавайки със сърдечния масаж.
Отново измрънка недоволно след като осъзна, че това нямаше да се получи.
- Ще те убия после, зареди това. - Каза му, въпреки, че осъзнаваше, че нямаше как да го чуе.
Наведе се към него, запушвайки с палец и показалец носа му. Докосна устните му със своите, издишвайки въздуха си в него.
Повтори няколко пъти действията си, редувайки сърдечния масаж и дишането уста в уста.
Джехьон се закашля изведнъж, от устата му изкашляйки струйки солена вода. Шяоджун си отдъхна от облекчение и помогна на Джехьон да се обърне, за да му е по-удобно да си поеме дъх.
- Боже. - Проговори дрезгаво още излегналото се момче. - Помислих, че ще умра. - Дишаше тежко. Очите му се бяха насълзили.
- Да ти кажа честно почти успя. - Започна другия, умисляйки за миг дали да каже това, което му беше хрумнало. - Упорито копеле си. - В крайна сметка реши да го сподели с други, който се засмя, но се закашля отново.
- Защо е толкова горещо?
Шяоджун се огледа и чак сега осъзна, че.. кораба гореше!! ___________
- Дойонг?
Дойонг се обърна към източника на гласа. Трябваше му време да фокусира погледа си и да разпознае Шяоджун.
Дойонг му се усмихна. Толкова се радваше, че той е жив и здрав. Че поне един, на когото държи е жив.
- Шяоджун. - Сълзите му се засилиха.
Дойонг се запъти към него. Огъня го обгръщаше, но Дойонг не се притесняваше да изгори. Знаеше, че по-голяма болка от тази в момента, нямаше да изпита.
Краката му трепереха и едва го държаха да не падне.
Дракона вървеше зад него, колкото да го пази от пламъците, да не го приблицават твърде много.
Погледа му беше замъглен от сълзите в очите му, но забеляза другата фигура зад Шяоджун. Първоначално се намръщи, мислейки си, че някой от екипажа на Чо Хе е оживял, но с приближаването си и фокусирането на погледа си Дойонг се закова на място.
Очите му се разшириха. Не знаеше дали му се е привидяло или полудяваше.
Джехьон седеше малко зад Шяоджун и го гледаше. Целия беше мокър, но пламъка го топлеше.
Капки от косата му падаха по лицето и се стичаха надолу.
•••••••••••••••
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
