Джънг Е видя още с влизането на предишният му най-добър приятел, в килията при него, щастливото му изражение, което го уплаши. Нещо се е случило и Чо Хе беше много доволен от това.
- Дойонг много се бави с пристигането си, нали?
- Остави намира сина ми!
- Защо? Ти беше този, който постоянно му говореше за дракони и поддържаше вярата му? Ти го въвлече в този свят, Джънг Е и сега ще си плати.
- Не е направил нищо-...
- Изпепели кораба и хората в него!
- Но не е свършил с теб. Нищо не е направил.
Чо Хе остана мълчалив за момент, обмисляйки реакцията му. Наистина ли Джънг Е реагираше по този начин? Знаеше, че го е грижа за сина му. Виждаше го, но годините на сдържаност са му повлияли.
- Е, ще умре зареди теб пред очите ти. Звучи ми добре.
- Стига Чо Хе. Да спрем с тези игрички. Искаш да ми отмъстиш. Давай, но не намесвай семейството ми.
- Нима не разбираш? Отмъщението ми ще дойде с пристигането на семейството ти. Няма да е цяло без тях.
Джънг Е прехапа устни. Потисна парливата болката, зареди подутото му лице от ударите.
Джънг Е знаеше, че да предаде Чо Хе беше грешка, но тогава му се струваше най-правилното нещо. Не можеше да изостави съпругата си, а с тази битка можеше да загине. Изобщо не беше помислил за приятеля си. Той нямаше какво да губи, рискуваше, беше толкова недодялан. И продължаваше да е такъв.
Джънг Е беше виновен, знаеше го и нямаше намерение да го отрича. Беше създал чудовище. Зареди избора си тогава и отдалечеността му, омразата в Чо Хе растеше. И тогава Джънг Е си нямаше на идея какво щеше да последва след това.
Разрухата от яда, омразата и разочарованието. Чо Хе беше унизен и предаден. Щом най-добрият му приятел, човека на когото винаги е можел да разчита, човека, на когото беше готов на всичко го беше изоставил с лека ръка. И ако той можеше да му обърне гръб толкова лесно, то всеки друг беше способен на всичко. Загуби някогашното си доверие и от тогава се постара да не допусне никого до себе си. Никога да не допусне някой друг да го нарани толкова лошо.
След като някогашният му приятел не благоволи да каже каквото и да е друго, Чо Хе си тръгна, оставяйки го да се самосъжалява. Това заслужаваше. Беше се опитал да го отдалечи от семейството си, както и семейството си от Чо Хе. Но ключовата дума беше "опитал", би го поздравил за опита ако бяха в някакви добри отношения.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Dragon's faith
ФэнтезиОще от малко момче Дойонг вярва в дракони. Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има. Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
