Между двете момчета се беше настанила тишина.
Дойонг се беше успокоил и сега беше с наведена глава и не смееше да погледне Джехьон.
А часовете в мълчание, които прекараха можеше да помисли какво всъщност стана и какви глупости каза.
Джехьон знаеше, че можеше да му се довери. Но трябваше просто да си мълчи.
На Джехьон не му се говореше сега. Беше затворил очи и облегната глава на дървената стена.
Дишането му беше спокойно, а Дойонг не искаше да казва каквото и да било, за да не го нарани отново.
Но трябваше все някой да развали тишината.
- Всичко ли им каза?
Джехьон отвори очи и насочи уморения си поглед към вече приближилото се момче.
Беше обхванал големите решетки с ръце и го гледаше.
- Почти всичко. - Уточни Джехьон. - В началото забравих да кажа на шефа за картата и така и не му казах, че е в теб. След като се опознахме и видях какво доверие имаш в мен ми стана трудно да докладвам всичко на шефа. Чувствах се предател спрямо теб, че докладвам на шефа си всяка твоя стъпка и спрямо него, че премълчавам някои неща.
Дойонг дълго време не каза нищо. Не знаеше.
Дали в момента искаше да му влезе в положението и да го успокои.
Или не искаше изобщо да казва нищо.
Не искаше да го вижда тъжен, разбит, огорчен.
Но не беше готов отново сляпо да му вярва.
Двете момчета не говореха дълго време.
Дойонг почти заспиваше в седналото си положение, а Джехьон даже вече беше заспал.
Дойонг се приближи отново до решетките.
Слабата лунна светлина навлизаше през кръглото прозорче, огрявайки лицето му.
Джехьон дишаше равномерно. Устните му бяха леко разтворени, а колкото можеше да види леко трепваха.
Джехьон беше много сладък докато спи и Дойонг не можеше да го отрече.
Винаги го беше намирал за корав тип, а сега когато го вижда толкова уязвим в съня си.
А, Дойонг не трябваше да си мисли такива неща.
Единственото, което трябваше да чувства е омраза, огорчение и тъга вероятно, а се ядосваше на себе си, защото не можеше да го намрази.
- Псст. - Дойонг не отрази изобщо, че има още някой в стаята и продължи да гледа спящия Джехьон. - Дойонг престани да го зяпаш.
YOU ARE READING
Dragon's faith
FantasyОще от малко момче Дойонг вярва в дракони. Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има. Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
