Dragon's faith

Part 9

- Защо не ми го показа по-рано?

- Исках да ми имаш доверие без него, но ако това е единственият начин да получа доверието ти. Така да бъде.

- Джехьон имам ти доверие. Затова ѝ ти казах какво стана с Шяоджун. Ако ти нямах, нямаше да ти разкажа за случилото се. Ти си единствения от тук, на когото вярвам.

Дойонг не искаше Джехьон да мисли по този начин. Имаше най-голямо доверие на него.

Джехьон беше единствения, който му подаде ръка, когато най-много се нуждаеше от помощ. Единственият, който му повярва, дори когато брат му не го правеше. Той беше човека, който без да се замисли помогна на един непознат.

Сърцето на Дойонг препускаше в гърдите му, а сърцето на Джехьон не беше по-различно.

Мисълта, че Дойонг му има такова голямо доверие го радваше.
И ако по-големия не беше пред него щеше да се усмихне като идиот.

- И аз ти имам доверие, Дойонг.

Джехьон му се усмихна лъчезарно, както всеки път.
Дойонг не намери сили да спре усмивката си. Не че искаше изобщо да възпре усмивката си породена от неговата.

И двамата прецениха, че ставаше много късно и решиха да си легнат.

Дойонг дълго време се въртя в леглото преди да се отпусне и да се предаде на сънната прегръдка.

Джехьон от своя страна, когато прецени, че Дойонг е заспал стана от удобното си легло и излезе тихо от каютата си.
Претича мястото от своята каюта до на шефа си каютата и почука.

Знаеше, че Чо Хе нямаше да е заспал. Винаги го чакаше да дойде и да разкаже какво е научил от чернокосия.

След като получи одобрение да влезе, отвори вратата и навлезе в добре отоплената стая.

- Закъсня, Джехьон.

- Съжалявам, Дойонг не спираше да шава в леглото. Едва заспа.

- Някакви новини. - Чо Хе реши, че да мине направо на темата ще е най-добре и за двамата.

- Всъщност да. Дойонг е дочул разговор между Шинг Он и Шяоджун. Каза ли са си, че не трябва да седят повече тук, защото са може ли да се издадат.

- И? - Чо Хе вдигна поглед към Джехьон.

- Те са защитници на дракони.