Устните на лицето на Чо Хе се изкривиха в лицемерна усмивка, веднага щом видя Джехьон и Дойонг.
Двама от хората му ги бяха хванали, а други трима ходеха зад тях с оръжия, ако случайно бяха толкова умни, за да хукнат да бягат на някъде.
- Я гледай ти! Виждам, че още се движите заедно. - Засмя се. - Но е така. Джехьон ходи по петите на хората, които следва. Знам най-добре.
Двете момчета не казаха нищо. Джехьон нямаше намерение да разговаря с него, а Дойонг.. и той също.
- Е, благодаря ти Джехьон за добрата работа.
- Какво? - Джехьон възкликна.
- Моля? - А заедно с него и Дойонг.
- Направи точно така както очаквах. Каза на скъпия си Дойонг и той си отвори устата пред баща си. Явно той ти е по-важен от собствения ти баща.
Дойонг разшири очите си и погледна Джехьон. Нямаше на представа за какво говореше Чо Хе и принципно не би му повярвал на нищо, но изражението на момчето до него, подсказваше, че Чо Хе не си измисля и Джехьон знаеше много добре за какво ставаше дума.
Явно само той стоеше в неведение.
- Нима не ти е казал това? - Усмивката на Чо Хе стана по-широка. - Казах му да не споделя на никого разговора ни на плажа иначе баща му ще пострада.
Дойонг отново погледна към Джехьон, който беше стиснал устните си.
Защо му беше на Чо Хе да казва това? Искаше Дойонг да не знае за това, а и той самият не знаеше дали баща му беше жив.
- Вярно ли е? - Джехьон погледна към любимия си. Дойонг беше направил умолително изражение. Надяваше се Чо Хе да си измисля и Джехьон можеше да отрече и да го успокои. Но какъв беше смисъла да го лъже?
- Не му повярвах. Защо изведнъж ще спомене баща ми след толкова години?
- Казах ти тогава, казвам го и сега. Баща ти не ми беше полезен до сега. Все пак сина му е при мен и ако беше като баща си щеше да ме предаде, както стана. Трябваше ми застраховка. - Чо Хе се обърна, правейки знак на някой от хората си, което веднага накара двама човека да се отдалечат и да се скрият от погледите на всички само за миг, преди отново да се появят с трети човек.
За Дойонг човека в ръцете на двамата подчинени беше непознат, но Джехьон веднага го позна. Беше си същия, както си го спомняше. Добре, почти същия. Беше много по-слаб. Лицето му беше изпито и бледо. На косата му се виждаха многото бели кичури, които преобладаваха.
YOU ARE READING
Dragon's faith
FantasyОще от малко момче Дойонг вярва в дракони. Всички му казват, че те не съществуват, но Дойонг продължава да вярва в тях. След последното скарване с брат си, той бяга от дома си, за да докаже, че дракони има. Той е твърдо решен да докаже това, в кое...
