Без заглавие

*Двама*

<•><•><•><•><•><•><•><•><•><•><•>

Променихме се,
не сме хората,
които бяхме
Измина година,
как дори не осъзнахме?
че любовта
Че тя...
някак вече изстина
Очи ли нямахме,
че не видяхме!?
Как щастието ни подмина
и болката разпери грозно паст
Виновни сме
- самите ние дадохме й власт!
издигайки около себе си стени
А днес се молим,
искаме
другия до нас да ни прости
Но вече е късно
и го знаем
това да не е края
на звездите ще си пожелаем

Ала понякога животът е съдба
Съжалявам
Нека тръгваме сега.....

<•><•><•><•><•><•><•><•><•><•><•>