Очи затварям и настъпва мрак,
едно лице се появява
сякаш боря се с невидим враг,
който движенията мои отразяваНеравна битка, слаб противник-
повярвах, строполих се на земята
Можеш да ме наречеш наивник,
че опитах да лята във небесатаВъздухът не ми достига
и сякаш движа се в мъгла
чернотата ме застига
нищо съм -стрелец, изгубил своята стрелаПосочи ми път,
отдавна дирята на моя не намирам
сега стоя на кръстопът
ала не мога вечно да избирамИма изход -прошепва глас омаен,
погледни навътре в теб
Ала там е само мракът -плашещо безкраен,
превърнал ударите на сърцето в лед....
YOU ARE READING
Без заглавие
PoetryПросто букви, съставящи думи, навързващи изречения, градящи стихове, образуващи стихотворение... 29.06.2019 - #1 in sadness 04.01.2020 - #1 in стихотворения 09.03.2020 - #2 in поеми