Без заглавие

*Меланхолия*

Душата си пред мен разсъблечи
нека после над нас небето се стовари

И двамата знаем, че краят ще боли
но вече те обичам, не разбра ли?

Искрата, която ти възпламени
и превърна в огън, парещ ни сърцата

след време пак в сажди ще се прероди
чертаейки с пепел път към самотата

Неизбежно е... ще бъдем наранени
еднакво завършват всички любови

мисли, целувки, прегръдки споделени
ще тегнат над душите ни като окови

И зная..твоите ръце ще ме унищожат
ала рискът да те обичам си струва

сълзи по лицето като дъжд ще валят
но любовта от болката не се страхува