Без заглавие

*Спомени и мраз*

След всеки изгрев следва залез.
Красотата на деня с омразата на мрака се заменя
Доброто, казват хората, ще го познаеш.
Ами ако вече злото го променя?

Застанала на пътя- черен, страшен,
гледам аз човек, променен и мрачен.
Сянка без лице,
застинало във вечността сърце.

Ти ли си това или просто привидение?
Противоречевият ти образ поражда в мен съмнение.

Зад гърба си нож привидно скрит държиш,
от кого всъщност се боиш?

(мълчиш??.... миг на колебание?)

Тишината на нощта разцепена е от стенание.

(ти или аз първи се издаде,
кой кого сам себе си предаде?)

Устата ти е сякаш онемяла,
лицето ти е станало на камък.
Ръката ти трепери цяла,
ала в очите ти потрепва пламък.

Гледам те,
от обвивката красива,
сега останала е само лъжата пиперлива.

Правиш крачка, две, вървиш към мен.
Тупваш във прахта.
Гарваните черни запяват във нощта.

Ръце към мен протягаш,
ала сам от себе си не можеш да избягаш.
Кръвта се смесва със сълзи.
"Прошка, прости ми, прости" ....

(късно е, уви,
сам себе си унищожи)

Тръгвам си

(ако остана,
лъжите ти във мен ще образуват нова рана)

Виждам острието как проблясва,
пламъкът в очите ти угасва.

А във мен,
във теб,
във нас?
Ще царуват само спомени и мраз.