Без заглавие

Стихове

*Стихове, които никога няма да се превърнат в стихотворения*

~🔹~
А исках времето да спра,
преди да падна с грохот на земята,
вместо това избрах да мълча,
докато ми режеха крилата
~🔹~

{🔸🔺🔸}

Танцуваща измежду лунните лъчи,
като краден, промъкващ се в мрака,
залъгвах сърцето си с бездиханни лъжи,
че може би някъде ме чакаш...
{🔸🔺🔸}

🔹▫️🔹
Някога бе лесно да пиша
просто се случваше - като да дишам
Някога бе лесно да обичам,
сега е друго, макар и да отричам
🔹▫️🔹

Любов е когато единственият ти страх е, че сърцето ти бие твърде шумно...

                     ▫️▫️◾▫️▫️
Търсейки принца на мечтите й,
не видя искрите,
отразили се в очите му
Не чу сърцето му как силно бие,
и как всичките сълзи той бе готов да ги изтрие
                     ▫️▫️◾▫️▫️

           ❇️
Върни ме пак
на нашето си място,
където облаците сини
с вятъра летяха
там дето
оплетени в рими
сърцата ни в едно туптяха
Върни ме,
колко лесно би било,
нали?
ала прегръдката ти
в нищото отдавна се
стопи..
            ❇️

                       <🔹>🔹<🔹>
Чужд съм, не принадлежа на този свят
Нося усмивка, но бях променен
И сега е невъзможно да остана същия
                       <🔹>🔹<🔹>