Без заглавие

*Изгубена*

Поет- едничка дума
белият лист е моето прикритие
сълзите-гума,
вечно предлагащи укритие

Мракът е самотен,
притихнал,
чака
в моята стая е утихнал,
душа-метафора
очи като на сврака

Докосвай, цял бъди
ранимо обаче е сърцето
в дълбините надълбоко се гмурни
глупак, да страдаш е прието

Любов ми казваш,
в ушите ми гърми
"бягай надалече"
Пукотът на спомени ехти,
по лицето ми катран потече

Нощта се спуска,
неканена луната засиява
щастие- поставено в окови
мрак мрака пред мене осветява

Опитваш се да ме спасиш
питам те, какво ти става??
И ти със мен ще изгориш
ръцете ми са смъртоносна лава

Върви си,
така изгубена съм,
никъде ме няма
и с всеки ден
затъвам повече във тази яма..