Без заглавие

*Приказка за теб*

Вечер е - тъмата бавничко се спуска над града,
поклащат се зелените листа.
Самотни птици гушат се във клоните дървесни,
а вятърът навява свойте песни.

Тишината къщите обгръща,
улиците пусти тя прегръща.
Красиво, нежно нашепва свойте тайни,
разказва им истории омайни.

Всички хора спят спокойно по леглата,
само аз съм будна... Стоя във тишината.
Гледам тъмносиньото небе,
тъй бързо бие моето сърце.

Припомням си аз думите ти мили,
как в нощи тежки даваха ми сили.
Очите ти: така блещукащо-прекрасни,
и аз в ръцете ти, тъй безопасни.

Усмихвам се на себе си в тъмата,
спомням си как ти прогонваше мъглата.
И слънцето допускаше във моята душа,
прегърнати оставахме до сутринта.

Красиво, приказно и нежно,
ти подари ми нещо вечно.
Научи ме как да обичам светлината и да не се боя от тъмнината...