Без заглавие

*Малка*

Когато бях малка, нямах проблеми
помня, из парка тичахме засмени
Нямаше болка, тъга, отчуждение
граница беше моето въображение

Ръка за ръка с приятели верни,
лека-полека дните ставаха черни
Игрите в парка някак намаляха,
часовете безгрижни отлетяха

Сега съм голяма; всичко е различно
думи празни, звучащи поетично
Разхвърляни мисли, горещи сълзи
звезден порой, разбивани мечти

Разбрах как да се крия зад фасада
и да сложа на сърцето си преграда,
"Нека не виждат колко си чуплива"
- "Върви, прави се на щастлива!"

Вечер преди да заспя, тайно плача,
че изгубих себе си в часа на здрача
Повече никога малка няма да бъда
Това е моята най-тежка присъда.....