Без заглавие

*Реалността ни*

Така самотно е
без теб,
но с теб
е не по-малко празно
Защо така се получава?
аз съм стих,
а ти куплет
и думи ни разединяват...
Тъгата
- тя е част от мен
ти просто я увеличаваш
на кристалния ми плен
форма му придаваш
А как желая да не ме боли
от мислите
Дали ще мога да избягам?
опитвам се, ала личи
как бавно се разпадам
Ти,
който трябва да ме събереш,
ала
в сърцето ми отваряш нова рана
време е да спреш

реалността ни не е свят за двама